Джон Гришам - Звездният отбор

Лапорт продължи:

— Думите ми няма да излекуват момченцето ви. На този етап мога само да ви се извиня и да обещая, че нашата компания ще направи всичко по силите си, за да ви помогне.

— Благодаря — каза Со, а Луин избърса сълзите от очите си.

След дълга пауза, през която Лапорт наблюдаваше лицата им с огромно състрадание, той добави:

— Мистър Зинк, предлагам родителите да изчакат в друга стая на този етаж, докато ние обсъдим нещата.

— Добре — съгласи се Дейвид.

Изведнъж в залата се появи една асистентка и отведе двамата родители.

Когато вратата отново се затвори, Лапорт заяви:

— Имам предложение. Да свалим саката и да се отпуснем. Ще се наложи да останем тук известно време. Ще възразите ли, ако минем на „ти“, мистър Зинк?

— Не, изобщо.

— Чудесно. Ние сме калифорнийска компания и не държим на формалностите.

Мъжете свалиха саката и разхлабиха вратовръзките си.

— Как искаш да процедираме, Дейвид?

— Вие поискахте срещата.

— Така е. Предполагам, че малко информация ще ти бъде от полза. Първо, както вече знаеш, ние сме третата по големина компания за играчки в Америка. Миналата година продажбите ни достигнаха три милиарда долара.

— Третата след „Мател“ и „Хасбро“ — допълни учтиво Дейвид. — Прочетох всичките ви годишни отчети и куп други документи. Познавам продуктите, историята, финансите, персонала, отделите и дългосрочната корпоративна стратегия на фирмата. Известно ми с коя е застрахователната ви компания, но, разбира се, условията на полицата не се посочват никъде. Не ми пречи да седя тук и да си бъбря с вас колкото е необходимо. Нямам планове за деня, а клиентите ми си взеха отпуск. Но за да задвижим нещата, предлагам да преминем по същество.

Карл се усмихна и погледна към Дилън Кот и Уайът Вители.

— Естествено. Всички сме заети — каза той. — Явно си написал домашното си, Дейвид. Нека чуем какво си намислил.

Дейвид им подаде доказателство номер 1 и започна:

— Това е обобщение на всички присъди за причинени мозъчни увреждания през последните десет години. Потърпевшите са само деца. Първата присъда в списъка е в размер на дванайсет милиона долара. Произнесена е в Ню Джърси миналата година. Става дума за шестгодишно дете, погълнало голямо количество олово, докато дъвчело пластмасова фигурка на екшън герой. В момента се обжалва. Погледнете и точка четири. Присъда за деветнайсет милиона долара в Минесота, потвърдена след обжалването. Баща ми работи в Апелативния съд в Минесота и е доста консервативен при одобряването на големи присъди. Но той и колегите му са гласували в полза на тази. И то напълно единодушно. Отново говорим за дете, получило оловно отравяне от играчката си. Точка седем се отнася за деветгодишно момиче, което едва не се удавило, когато кракът му бил заклещен в канала на чисто нов басейн, построен в един голф клуб в Спрингфийлд. След кратко обсъждане, продължило по-малко от час, заседателите дали на родителите обезщетение от девет милиона долара. На втора страница ще откриете случай номер тринайсет. Десетгодишно момче било ударено от парче метал, излетяло от косачка без защитни вериги. Резултатът: тежко мозъчно увреждане. Делото било разгледано във федералния съд в Чикаго. Заседателите определили сумата от пет милиона за действителни и двайсет милиона за наказателни щети. Втората сума била намалена с пет милиона при обжалването. Но едва ли е нужно да описвам всяко дело. Сигурен съм, че познавате добре тази територия.

— Дейвид, повече от очевидно е, че не желаем да стигаме до съдебен процес.

— Разбирам, но настоящият случай има огромен шанс пред заседателите. След като прекарат три дни, наблюдавайки как Туя Хаинг седи вързан на високото си столче, те могат да обявят присъда, по-голяма от изброените досега. Този фактор не бива да бъде пренебрегван в нашите преговори.

— Ясно. Колко искаш? — попита Карл.

— Ако постигнем споразумение, то трябва да покрие няколко вида компенсации. Някои от тях са лесни за определяне, други не толкова. Нека започнем с финансовата тежест за семейството, свързана с грижите за детето. В момента родителите харчат по шестстотин долара месечно за храна, лекарства и памперси. Сумата не е висока, но далеч надхвърля възможностите им. Момчето се нуждае от медицинска сестра на половин работен ден, както и от постоянните грижи на рехабилитатор, който да се опита да раздвижи мускулите му и да стимулира мозъка му.

— Колко години му остават? — попита Уайът Вители.