Скотт Туроу - Невинен

– Добре, но как щеше да обясни мотива да се самоубиеш точно преди изборите? Ти беше на върха на професионалната си кариера, татко.

– За някои хора това може да бъде труден период, Нат. Освен това тази работа с развода, посещенията ми при Дана. Можеше да каже, че просто не ми е стигнал куражът.

– Нямаше ли да изглежда зле, ако изприказва всички тези неща, след като си умрял?

– Е, щеше да поплаче малко. Кой няма да повярва на скърбяща вдовица, която се опитва да опази репутацията на съпруга си, да не говорим за чувствителния ѝ син? Щеше да каже, че шишенцето с фенелзина е било на умивалника, когато ме е открила, а когато намерят само моите отпечатъци, това щеше да потвърди версията ѝ. Никой нямаше да задава излишни въпроси, особено с Томи Молто в прокуратурата. Можеха да обърнат цялата къща и нямаше да намерят нищо уличаващо – хаванче, стрит фенелзин, такива работи. Можеха да ме ексхумират. Нямаше да открият нищо, което да сочи, че не съм взел доброволно свръхдозата от лекарството. Защото, разбира се, точно това щеше да е причината за смъртта ми.

Нат замислено побутва чашата си. После, както отдавна вече очаквам, заплаква.

– Бога ми, татко! Тази детективска жилка… можеш да бъдеш като господин Спок. Точно това ти казах в началото. Не можех да си представя, че само си седял и си скърбял. Просто не е в твой стил. Ти винаги запазваш пълно самообладание. Сякаш си на хиляди километри от произшествието. Говориш за нея като за сериен убиец или за терорист, като за някого, чиято работа е била такава – да убива хора. Вместо за една ядосана, огорчена жена.

– Нат…

Само толкова успявам да изрека. Така е било винаги, когато ме ядоса, изричам само името му. Няма смисъл да му напомням, че сам искаше да чуе истината. Той отива при мивката и взема хартиена кърпичка, за да избърше очите си и да си издуха носа.

– Как разплете цялата тази мистерия, татко?

– Бавно. Затова ми трябваше цял ден.

– Аха.

Той отново сяда. Дава ми знак да продължа.

– Когато се събудих, чаршафите бяха мокри от потта ѝ. Беше мъртва. Отначало си помислих, че е получила инфаркт. Опитах с изкуствено дишане и тъкмо посягах към телефона на нощното шкафче, когато видях няколко листа под чашата, с която ми беше донесла вода за хапчетата.

– Какви листове?

– Извлеченията от банката. Разписката от кантората на Дана. Копия от чековете, с които си бях платил за консултацията и за кожно-венерическата клиника. Месечни баланси за оборота на сметката ми. Сложила ги е там, след като съм заспал.

– Защо?

– Като предсмъртна бележка. Искала е да разбера, че е знаела.

– Аха.

– Бях шокиран, разбира се. И не особено горд със себе си. Но осъзнах колко ядосана е била. И че явно не е било нещастен случай. После се сетих за хапчетата и осъзнах, че е глътнала онова, което беше приготвила за мен. Затова отидох в банята и отворих шкафчето. Шишенцето с фенелзина беше най-отпред. Взех го, отворих го и погледнах да се уверя, че това са същите хапчета. Ето как са се появили останалите отпечатъци.

После отидох на компютъра си, за да прочета за това лекарство. Нали знаеш какво става, когато вече си правил справка за някоя дума? „фенелзин“ излезе най-отгоре в списъка. Тогава разбрах, че е ползвала компютъра ми. Уплаших се, че е прочела пощата ми. Влязох в програмата и видях, че е изтрила онези писма.

– От любовницата ли? Много глупаво си постъпил, като си ги оставил, татко.

Свивам рамене:

– Не съм подозирал, че майка ти ще се рови в нещата ми така. Тя вдигаше скандал само да погледнех екрана на компютъра ѝ.

Истината е, че доброволно бях поел този риск, но не бях в състояние да изтрия онези писма, спомените от един период, за който все още понякога копнеех. Но не мога да кажа това на сина си.

– Защо ги е изтрила? Писмата на тази жена и онези до Дана?

– Заради теб.

– Заради мен ли?

– Така предполагам. Ако всичко беше станало по нейния план, ако смъртта ми беше приписана на естествени причини, ти все пак можеше да решиш да погледнеш пощата ми, не за да разследваш, а за да си спомниш за баща си, както някои хора обичат да гледат стари писма на починалите си близки. Като е прочистила кутията ми, тя е оставила паметта за баща ти неопетнена. Ако случайно се беше стигнало до разследване, изтриването на писмата пак щеше да послужи на целите ѝ.

– Защо?

– Защото така никой нямаше да може да оспори нейната версия за случилото се. Щеше да се наложи да признае, че е взела документите от банката и е научила за любовната ми връзка. Но щеше да каже, че не е знаела коя е жената. Щеше да стане ясно, че съм обмислял развод, но по необясними причини съм се отказал. Може би другата жена ме е отрязала, когато съм ѝ казал, че ще прекратя брака си. Така всичко щеше да сочи към самоубийство и разследването щеше да бъде прекратено.