Скотт Туроу - Невинен

– Няма да ви се меся – казва Ръсти. – Вече не мога да живея тук. Поне засега. Може би след време ще събера смелост да се върна. – Замълчава за секунда. – Може ли да те попитам нещо много лично?

Тези думи ме плашат, но той добавя:

– Има ли надежда да дочакам внуци?

Само го поглеждам и се усмихвам.

– Палавници!

Навън вратата на гаража изтраква. Това е Нат. Двамата с Ръсти поглеждаме към прозореца. Ставаме. Аз бързо го прегръщам, но този път силно, с искреността и любовта, които човек винаги изпитва към онези, които е обичал.

После тръгвам към гаража, за да посрещна моя любим. Но преди да стигна до вратата, се обръщам.

– Знаеш ли, има още една причина да го обичам толкова.

– Каква е тя?

– По някои неща страшно прилича на теб.

Тойотата запалва. По дългия път на север акумулаторът ще се зареди. Нат дава на Ръсти кабелите за всеки случай. Двамата стоим на алеята и махаме за довиждане. Колата тръгва на задна, но спира. Ръсти слиза и с Нат отново се прегръщат. Мисля си, че едно от най-трудните неща в една връзка е отношението на партньора ти към родителите му. Знам това от брака си с Пол, който не разбираше по какъв тънък начин майка му се опитва да го контролира. Наблюдавала съм го още няколко пъти след това. То е все едно да гледаш как някой се опитва да се освободи от въжена примка. Мислиш си: „Не, не, разширявай отвътре, не тегли, така само я затягаш“, но клетникът, момчето, което обичаш или се надяваш да заобичаш, се оплита още повече. Радвам се за Ръсти и Нат, радвам се за тази нощ, но зная, че имат още океани да преплуват.

С Нат си тръгваме. Когато си влюбен в някого, той е твоят живот. Това е първият закон за съществуването. И поради това той е в състояние да променя теб и всичко, което знаеш. Сякаш си взел географска карта и си я обърнал с юга нагоре. Тя все още е вярна, все още можеш да отидеш на което място си поискаш, ориентирайки се по нея. Но имаш чувството, че се е променила коренно.

Аз си спомням, че съм била стажантка на бащата на Нат и съм била лудо влюбена в него. Спомням си, че познавам Ръсти много преди да се запозная със сина му. Но тогава Нат беше друг човек, бледа сянка пред човека, който сега е най-важен в живота ми, а основното значение на Ръсти в момента е свързано единствено с начините, по които може да повлияе на сина си. Нат е моят живот. След като Ръсти си тръгна, аз вече съм сто процента сигурна в това.

Двамата мълчим, всеки си мисли за своите неща. Това беше щура нощ.

– Трябва да ти кажа нещо – заговарям изведнъж, точно когато минаваме по Ниърингския мост.

Над хоризонта се вижда розово сияние, но сградите в Сентър Сити още блестят, величествено отразени във водата.

– Какво?

– Малко е неприятно, но искам да го чуеш сега. Става ли?

Поглеждам го и той кимва, лицето му е мрачно под буйните вежди.

– Когато се преместих при Дийд Уирклик след развода, работех в „Мастърстън Блъф“, пишех сценарии за реклами, а вечер ходех на лекции в колежа. Освен това ходех на курс по макроикономика в университета. Имах отличен по основи на икономиката и мислех, че съм достатъчно добра по математика, за да продължа. Преподавателят беше Гарт Морз. Името говори ли ти нещо? Беше икономически съветник на Клинтън и продължават да го канят за коментари по телевизията, защото говори много разбираемо и изглежда добре. Струваше ми се много яко да ходя на лекции при такъв човек. Обаче се оказа трудно, адски трудно, с уравнения, които иначе по-слабите студенти разбираха от първия път. Още се чувствах зле, че скъсахме с Пол, и трудно се концентрирах, пропуснах половината семестър и накрая получих една голяма двойка. Затова отидох да говоря с Морз. Бях в кабинета му десетина минути и тогава той ме поглежда с онзи многозначителен поглед, който постоянно виждаш във филмите, и ми казва: „Положението е сложно, трябва да го обсъдим на вечеря.“ Не бих казала, че се изненадах. Имаше славата на женкар. Мислеше си, че има уникална дарба. А Дийд ми вика: „Луда ли си, действай! Да не искаш цял живот да повтаряш годината в колежа?“ Той наистина беше доста красив мъж, възбуждащ, интересен, обаятелен. Но въпреки това… Жена му беше бременна. Не си спомням откъде знаех, може би го е споменал на лекции, но това доста ме притесняваше. Дийд обаче имаше право, трябваше да завърша и да продължа напред, а тогава, точно след провала на брака ми, нямаше да преживея втори провал. И така…

Нат натиска спирачките толкова рязко, че аз се свивам и когато се опомням, първата ми мисъл е за въздушната възглавница. Поглеждам през стъклото, за да видя какво сме блъснали. Спрели сме на банкета, точно в основата на моста.