Скотт Туроу - Невинен

– Защо?

– Защото за момент, за няколко секунди, тя изглеждаше истински щастлива. Весела. Сияеща. Радваше се, че съм разбрал.

– Какво си разбрал?

Поглеждам сина си. Знанието е най-тежкото нещо за човека.

– Че се е опитала да те убие ли? – пита той след малко.

– Да.

– Мама се е опитала да те убие?

– Беше ходила в банката. Беше ровила в електронната ми поща. Знаеше всичко. Била е разярена.

– И е решила да те убие?

– Да.

– Мама е била убийца?

– Наречи го, както искаш.

Сега, когато чува за това, Нат губи дар слово. Почти чувам туптенето на сърцето му. Това е тежък момент и за двама ни.

– Боже мой! – възкликва синът ми след известно време. – Искаш да ми кажеш, че майка ми е била убийца. – Изсумтява и добавя с непоклатимата си логика: – Е, единият от двамата трябва да е такъв, нали?

Няколко секунди ми трябват, за да разбера какво иска да каже. Или аз лъжа, защото съм я убил, или това е истината.

– Така е – признавам.

Той се замисля, втренчва се в хладилника. Снимките от Коледа преди повече от година и половина още са там. Бебета, щастливи семейства.

– Мама е знаела за нея. Знаела е коя е любовницата ти.

– Както казах, беше ровила в имейла ми.

– Няма да те питам коя е…

– Добре. Защото няма да ти кажа.

– Но това сигурно страшно я е ядосало.

– Сигурен съм, че е била извън себе си от гняв. И не само заради себе си. Опитваше се да предпази и други хора.

– Значи е била нечия дъщеря. На някой от приятелите ти? Сигурно някоя, с която са били близки.

– Няма да ти кажа повече, Нат. Не мога да издавам чужди тайни.

– Дениз ли беше? Винаги съм подозирал, че имаш връзка с Дениз.

Дениз е братовчедка на Нат, с две години по-голяма от него, дъщеря на най-малкия чичо на Барбара. Страхотна млада жена, но тя също има немалко проблеми и сега отчаяно се опитва да спаси брака си с един щатски полицай заради двегодишния им син.

– Няма смисъл да разпитваш, Нат. Проявих се като пълен идиот. Това е всичко.

– Не ми казваш нищо ново, татко.

Точно в целта. Нат отново отмества поглед, докато се опитва да преодолее разочарованието. Подозирам какво си мисли: „Мама е била права.“ Без мен щеше да му бъде по-леко. Ако единият от двамата трябваше да се махне и той да остане само с един родител, по-добре щеше да е с Барбара. Точно до този извод беше достигнала и тя, най-вече за да не застрашавам щастливото бъдеще на Нат с Ана.

Синът ми въздъхва и най-сетне съблича якето си.

– Добре. Значи, погледнал си мама и си видял този луд пламък в очите ѝ.

– Не бих се изразил точно така. Но погледнах хапчетата, после нея и така няколко пъти. Беше един от онези странни моменти. Мисля, че казах нещо глупаво и банално като: „Това адвил ли е?“ А тя: „Нещо такова.“ Отново погледнах хапчетата. Нат, не знаех какво щях да направя. Изглеждаше, че нещо не е наред, но не знам дали щях да ги взема, или да я накарам да ми покаже шишенцето, но така и не се стигна дотам, защото тя се приближи, грабна ги от ръката ми и глътна и четирите. С едно движение. „Хубаво“ – каза и се нацупи, както имаше навик да прави. Помислих си, че е поредният ѝ каприз.

– Предпочела е да умре пред това да я разкриеш?

– Не знам. Никога няма да разбера. Може би си е дала сметка, че да ме гледа как се убивам няма да ѝ достави толкова удоволствие, колкото е очаквала. Сигурно е изпитвала цяло море от емоции, включително срам.

– Спасила те е от самата себе си.

Кимвам. Не знам дали е прав. Но ми се струва уместно един син да мисли така за майка си.

– Фенелзинът – добавя той. – Избрала е него само защото прилича на хапчета, които редовно взимаш.

– Вероятно. Сигурно е забелязала още преди години. Видяла е възможност. Но мисля, че основната ѝ цел е била да нареди така нещата, сякаш съм умрял от естествена смърт. Та никой да не се усъмни.

– Както се е опитал да направи Харнасън.

– Точно така. Сигурен съм, че ѝ е доставило допълнително удовлетворение да знае, че е почерпила идеята от едно от моите дела.

Нат се усмихва мрачно, израз на ненамаляващото му възхищение от майка му.

– Имала е обаче и резервен план – продължавам. – Ако случайно се открие свръхдозата фенелзин, е щяла да каже, че съм се самоубил. Затова се погрижи аз да изпълня рецептата и да хвана шишенцето, за да оставя отпечатъци. Затова ме изпрати в магазина да купя колбас, сирене и вино. Направила е справка за фенелзина и ефектите му от моя компютър. Застраховала се е.

Нат кимва. Всичко това му е известно.