Джон Лескроарт - Под подозрение

— Без обсъждане?

— Беше по-скоро като съобщаване. Животът ми с теб приключи. Прави каквото пожелаеш. Не означаваш нищо за мен.

— Това обезпокои ли ви?

— Не. Адски ми хареса. А вие как мислите? Дали ме е обезпокоило? Я стига, инспекторе.

— В такъв случай приемам това за „Да“.

Горман присви очи. Той видимо се овладя.

— Нямате представа какви усилия полагах да запазя семейството си. А нейният характер не беше лесен, уверявам ви. През последните няколко години с нея никога не беше лесно. Можете ли да си представите какво е? И тогава да ви кажат, че сте нищожество, че нейният свят е много по-важен от вашия, по финансово удовлетворителен, по всякакъв. Как ме кара да се чувствам това? Като боклук. Като безполезен боклук.

В този момент обаче нещо започна да се случва във всекидневната зад Джули изведнъж Горман се изпъна.

— Ей! Чакайте малко! Какво правите?

Той се оттласна от шкафа и се озова от другата страна на кухнята, преди Джул дори да успее да стане. При намесата от страна на Стюарт асистентите на съдебния лекар с носилката и найлоновия чувал за транспортиране на трупове бяха спрели насред всекидневната.

— Какво правите? — отново попита Горман.

Джул пристъпи пред него.

— Отнасят тялото в центъра, господине. Ще трябва съдебният лекар да направи аутопсия, след това…

— Искате да кажете, че ще я разреже?

— Да, за да установи точната причина за смъртта.

— Но… — Горман премести погледа си от Джул върху мъжете, бутащи количката, след това отново върху инспектора, а в очите му вече се четеше явна паника. — Защо трябва да правите това? Казах ви, че на горния етаж имаше хапчета. Ако е пила и след това е влязла в горещата вана…

— Да — рече Джул. — Това е един от възможните начини, по който може да се е случило.

— Ами какъв друг има?

— Може да се е подхлъзнала, докато е влизала във ваната. На главата й има доста голяма подутина.

Тази новина изглежда обърка Горман, но той се пребори с реакцията си.

— Това няма значение. Важното е, че е мъртва! Какво значение има дали се е самоубила, или е било нещастен случай? — Той отново дигна ръка към лицето си и потърка родилното си петно. — Боже, това е невероятно! Тя току-що е починала. Минали са само няколко часа. Не разбирате ли? Няма нужда да я режете. Това няма да промени нищо.

Джул се почуди дали е възможно Горман наистина да е толкова неосведомен, или просто се преструваше. Всеки ученик знае, че на жертвите на убийство се прави аутопсия. Досега Джул бе играл ролята на изпълнено със съчувствие ченге, което утешава близък на жертва, но вече беше време да внесе малко реализъм в разискването.

— Г-н Горман — поде той, — нали съзнавате, че има значение дали някой не я е убил?

Горман отвори уста и понечи да каже нещо, след което реши да не го прави. Раменете му се отпуснаха надолу и той поклати глава настрани:

— Господ да ни е на помощ!

След като стана на разсъмване и извървя пеш разстоянието от езерото Тамарак, Джина Роук се придвижи с кола до апартамента си на Плезънт Стрийт в Ноб Хил за по-малко от четири часа. До обяд бе разопаковала и прибрала принадлежностите си, беше си взела душ и се беше преоблякла в работното си облекло — бледоморав делови костюм и черни обувки с нисък ток.

Когато излезе на тротоара пред своята сграда, Джина си даде сметка, че не й се ходи направо в офиса. Вярно, така бе решила снощи, но сега, когато моментът беше настъпил, не й се струваше съвсем редно. Знаеше, че може да влезе и да съобщи на съдружниците си, че е готова отново да се върне на линия. При това изявление те навярно щяха веднага да й подхвърлят някаква работа по дела, с които в момента се занимават, да я върнат във форма, да й осигурят работа.

Джина обаче разбираше, че тази работа по право принадлежи на деветнайсетте изключително търпеливи и усърдни стажанти във фирмата, като от всеки един се очакваше да натрупа две хиляди и двеста часа работа срещу заплащане в течение на една година — обезсърчаваща и безкрайна борба за младите адвокати, която изискваше петдесет седмици по осем платими часа на ден. Обедите не се брояха, административните часове не се брояха, времето за подготовка и проучване често не се броеше и несъмнено бъбренето край машината за вода не се броеше. Часовете бяха ограничени и определени и не беше необичайно някой стажант да прекара дванайсет часа в работа, за да впише в сметката си само осем от тях. Като съдружник Джина не си правеше никакви илюзии — знаеше, че същинската й роля е да трупа клиенти на фирмата и те от своя страна да осигуряват платимите часове работа, които след това тя да разпределя на стажантите.