Джон Лескроарт - Под подозрение

Процъфтяващата й практика, капиталовложенията й и новият лекарски кабинет, който отваряше с бизнес партньорите си, заемаха едва ли не всяка свободна минута от живота й през последните две години.

Сега, докато тъмночервеният здрач бързо го обгръщаше, Стюарт вдигна поглед над водата и видя няколко обещаващи следи от излязла за храна пъстърва, но не можеше да се принуди да помръдне от мястото си, за да хвърли въдицата. Съзнанието му отказваше да напусне познатата бразда, в която ровеше, откакто бе пристигнал тук.

Как бе възможно животът му с Карин да стигне дотук?

Бяха се запознали, докато той бе водач на едно плаване с надуваеми лодки, което бе получила като подарък от родителите си по случай завършването. Той беше на двайсет и осем, а тя — на двайсет и две, и бяха усетили, че са сродни души от мига, в който се бяха зърнали. Наесен тя щеше да замине да учи медицина в Станфорд, но нищо не можеше да им попречи да бъдат заедно. Стюарт се премести от Уайоминг в Калифорния и двамата се ожениха през втората седмица от ноември.

В онези ранни години животът на единия допълваше другия. Карин учеше денонощно. Стюарт предлагаше материалите си в разни списания и допълваше оскъдния си писателски доход с работа като текстови редактор в адвокатската кантора на Джед Конли, един от приятелите му от колежа.

Вкъщи Стюарт поддържаше апартамента чист, готвеше, миеше чиниите, разпитваше Карин за следването й. Тя четеше, помагаше му при редактирането на статиите и на ранните му ръкописи и се възползваше от всяка възможност да излязат заедно сред природата — заливът бе идеален за целта. Двамата тичаха три или четири пъти в седмицата, като през цялото време разговаряха. Харесваха една и съща музика, едни и същи книги, смееха се на едни и същи шеги. Въпреки активния живот, винаги намираха време да правят любов. Често се хвалеха един на друг, че историята на света не познава толкова щастливи хора като тях двамата.

В петък скандалът избухна, когато Карин се върна вкъщи за обяд, понеже пациентът й за смяна на бедрена кост бил настинал и в последния момент отменил часа си. Така целият й следобед се бе оказал застрашително свободен и когато се прибра у дома, беше в ужасно настроение. Стюарт, който така или иначе имаше намерение да отиде до Екоу Лейк, за да попише, й предложи да се възползва от неочакваната възможност и да го придружи.

Тя не прояви интерес. Не, нямала други планове, но защо да ходи в неговата хижа за цял уикенд? Какво според него можели да правят, което да й е дори малко приятно? Поредния поход? Достатъчно била ходила на походите на Стюарт. Дванайсет, петнайсет или двайсет и пет километра нагоре и надолу по стръмен и труден терен. Шестстотин, деветстотин или дори хиляда и осемстотин метра катерене за един ден? Ау, какво страхотно прекарване! И с каква цел? За малко движение на открито или за приятната гледка, която и двамата са виждали вече хиляди пъти?

Благодаря, щяла да се въздържи. Вече била надраснала тези неща.

Стюарт предложи в такъв случай и той да остане в града. Можели да отидат на вечеря или дори да хапнат вкъщи, отдавна им се полагало да прекарат поне малко време заедно, да възстановят близостта си.

— Имаш предвид секс? — попита тя.

— Не е най-лошата идея на света. Но нямах предвид само секс…

— Нищо чудно.

— Какво искаш да кажеш?

Положението се нагорещяваше.

— Изобщо не си се сещал за секс от няколко месеца, Стюарт.

— Сещал съм се, и още как, Карин. Просто моментът все не е удобен за теб.

— А, значи вината е изцяло моя?

След това нещата бързо загрубяха и накрая Карин призна, че й е писнало от това подобие на брак. Кимбърли, тяхната нуждаеща се от невероятно много внимание дъщеря, чието раждане бе променило завинаги ритъма на съвместния им живот, вече бе в колежа. Според Карин нямаше причина да остават заедно.

Тя искаше развод.

Стюарт излезе от къщи с гръм и трясък. Вчера извървя километри, обзет от неизразима ярост, която сякаш нарастваше с всяка изминала минута. Предната вечер изпи по-голямата част от еднолитрова бутилка с водка, която пет години бе стояла непокътната във фризера на хижата. Когато се събуди, установи, че е помлял цялата хижа, разхвърлял е чинии навсякъде, счупил е два стола и е потрошил семейните снимки в рамки. Събуди се все още доста пиян и почти не помнеше какво е правил. Днес обаче, страдащ от ужасен махмурлук, засрамен и изпълнен със самосъжаление, той бе предприел изтощително шестчасово изкачване, преди да потъне в дълга следобедна дрямка и след това да дойде тук, на Тамарак, с надеждата, че вечерният покой ще го утеши.