Джон Гришам - Рекетьорът

— Добре, и как ще го направим?

— Да почакаме да видим с какво разполага Дъсти. А междувременно ще го обсъдя с шефа си. Хайде да поговорим пак утре.

— Добре.

В магазинче за тютюн в центъра на Сейнт Джонс виждам нещо, което отначало ме смразява, а после ме кара да се усмихна. Кутия „Лаво“, съмнителна марка пури от Хондурас, които в Щатите струват два пъти повече. Дългият десет сантиметра подобен на торпедо модел се продава за пет долара в Антигуа и за десет в магазина за тютюневи изделия „Вандис Смоукс“ в центъра на Роуаноук. Точно от там съдия Фосет обикновено купуваше любимата си марка пури. От външната страна на дъното на четири от четиринайсетте кутии от „Лаво“, които сме скътали по банките, има бял стикер на „Вандис“ с адрес и телефонен номер.

Купувам двайсет торпеда „Лаво“ и се любувам на кутията. Тя е дървена, а не картонена, а името, изглежда, е ръчно гравирано на капака. Знае се, че съдия Фосет обичал да плава с кануто си в езерото Хигинс и да пафка пури „Лаво“, докато лови риба и се наслаждава на самотата си. Явно е запазвал празните кутии.

Круизните кораби още не са пристигнали, затова в центъра е спокойно. Търговците седят на сянка пред магазинчетата, бърборят си и се смеят на своя изкусителен напевен вариант на книжовния английски. Обикалям наоколо, без да следя времето. След влудяващата монотонност на затворническия живот преминах през разтърсващото безумие на това да преследваш един убиец и плячката му и сега съм се отдал на безметежното островно съществуване. Предпочитам последното по очевидни причини. Макс е нов човек с нов живот и бързо се отърсва от предишното си бреме.

Купувам си малко дрехи, къси панталони и фланелки, плажно облекло. После влизам в банката си, Кралската банка на Източните Кариби, и флиртувам със симпатичното момиче на рецепцията. Тя ме насочва и аз в крайна сметка се представям на служителката в трезора. Жената преглежда паспорта ми и ме отвежда в търбуха на сградата.

По време на първото ми посещение преди девет седмици наех два от най-големите сейфове. Оставям вътре малко пари в брой и безполезни документи и се питам след колко ли време ще се напълнят с малки златни кюлчета. Флиртувам и на излизане от банката и обещавам да се върна скоро.

Наемам костенурка кабриолет за един месец, свалям гюрука, запалвам си една пура и се отправям на обиколка из острова. След няколко минути ми се завива свят. Не помня кога за последен път съм пушил пура и не знам защо го правя сега. Пурата „Лаво“ е къса и черна, дори на вид е силна. Изхвърлям я през прозореца и продължавам да шофирам.

„ФедЕкс“ печели състезанието. Първите пакети пристигат в понеделник сутринта към обед и понеже тревожно обикалям из „Шугър Коув“, виждам камиона още с идването му. Госпожа Робинсън, приятната дама в офиса, вече е запозната с пълната версия на измислената история. Аз съм писател и автор на филми, решил да се усамоти в една от нейните вили за три месеца, понеже напрегнато работя над роман и над сценарий върху този роман. Партньорите ми междувременно заснемат предварителните сцени. Дрън-дрън. Затова очаквам двайсетина малки пратки от Маями: ръкописи, проучвания, видеокасети и дори малко оборудване. Тя е видимо впечатлена.

С истинско нетърпение очаквам да настъпи денят, когато ще престана да лъжа.

Във вилата отварям пакетите. От кутията на една табла вадя две кюлчета, от куфарче за инструменти — четири, от роман с твърди корици — едно, от друга табла — две. Общо девет, всичките видимо непокътнати след дългото си пътуване от Маями до Антигуа. Често се чудя каква ли е историята им. Кой е отлял златото? От кой континент е? Как е влязло в страната? И така нататък. Знам, че тези въпроси никога няма да получат отговор.

Бързо се отправям към Сейнт Джонс, към Кралската банка на Източните Кариби, и прибирам златните кюлчета на сигурно място.

Вторият ми имейл до господата Уестлейк и Мъмфри гласи:

„Здравейте,

Пак съм аз. Как можахте да не отговорите на предишния ми имейл отпреди два дни! Ако искате да намерите убиеца на съдия Фосет, трябва да поработите над уменията си за общуване. Няма да се откажа.

Не се съмнявам, че първата Ви реакция е била да скалъпите някакво обвинение и да погнете мен и Куин Ракър. Не можете да постъпите другояче, понеже сте федерални служители и е в природата Ви. Какво в нашата наказателна система събужда у хора като Вас желанието да тикнат всички в затвора? Жалко е, наистина. Именно в затвора се запознах с десетки свестни хора, които не биха наранили никого физически и не биха извършили ново престъпление, но заради Вас излежават дълги присъди и животът им е съсипан.