Джеймс Чейс - Вече е все едно…

Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Чейс - Вече е все едно…» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1993, Издательство: ЗЕБРА 2001, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вече е все едно…: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вече е все едно…»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Вече е все едно… — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вече е все едно…», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Тя отвори вратата и той мина покрай нея. Спря се на прага и я изгледа отново.

— Ами лека нощ, сладурче! — каза й, ухилен широко. — Приятни сънища… Ще свърша това-онова заради тебе.

Докато притваряше полека вратата, Анабел не откъсна очи от неговите. После, когато почти я беше затворила, тя се облегна напред.

— Дъфи ли каза, че ти е името?

— Да!

— И само толкова ли?

— Бил Дъфи, ако не възразяваш.

— Хубаво име! — подпря се на рамката на вратата, която притисна закръгленото й бедро.

Дъфи стоеше и се настройваше на „къси вълни“.

— Това е старинно фамилно име — скромно рече той и се засмя.

— Така ли? — повдигна вежди тя.

Уилям пристъпи към нея и се облегна на стената, докосвайки рамото й.

— Ние от рода Дъфи си падаме по червенокосите — каза.

Брадичката й се вирна. Устните й приканваха неговите.

— Така ли? — повтори Анабел.

Устите им се сляха. Една дълга зелена ръка се плъзна около врата му и притегли главата му надолу. Тя не затвори очите си и когато надзърна в тях, на Дъфи му се прииска да се отскубне, само че го държаха здраво. Те вещаеха буря, изпълнени с диво желание. Стоеше, притиснал устни към нейните, слисан от свирепата й пламенност. Внезапно зъбите й се забиха в неговата горна устна. Болката го прониза и той грубо я отблъсна, като изпсува сърдито. Анабел остана втренчена в него. Червеникавозлатистата й коса беше разрошена, а очите й се бяха разширили потъмнели като градоносен облак от страстта. Направи крачка назад и тръшна вратата под носа му.

Дъфи не помръдваше, внимателно бършейки устата си с носната кърпа. „Някой ден тази кукла ще си позволи да стигне докрай — рече си — и тогава направо ще изяде някого.“

Отиде бавно до асансьора и натисна копчето. Устната му започваше вече да се подува. Застана пред решетката и зачака качването на кабината. „Боже мой — възкликна мислено. — Каква ужасна нощ!“

Докато асансьорната клетка плавно се издигаше, той съзря проснато върху нея обезобразеното тяло на някакъв мъж. Проследи с поглед покрива на кабината, който безшумно мина покрай него, понесъл зловещия си товар, после тя спря на етажа — празна.

Уилям замря, усещайки как цялото му тяло започва да се облива в пот. „Леле, леле!“ беше единственото, което успя да каже, след което се върна при вратата на апартамента и заудря по нея.

Трета глава

Жената изобщо не бързаше да отваря. Единствено това, че Дъфи залепи палеца си за звънеца в продължение на няколко протяжни минути, я накара да се появи. Беше сложила осигурителната верига на вратата. Уилям си помисли, че моментът е дяволски неподходящ, за да започва флирт през разни запънати синджири, но остави нещата да се развиват от само себе си.

Анабел понечи да затвори вратата, щом видя кой е, но Дъфи я изпревари и пъхна върха на обувката си.

— Слушай, веселячке — каза й, — отвори и се дръж като възрастен човек. До самия ти праг има труп.

— Най-искрено вярвам, че или си изпечен хитрец, или си много, много пиян — отвърна тя, дишайки тежко.

Дъфи се облегна с цялата си тежест на вратата и притисна лице към тесния процеп.

— Кетли е на покрива на асансьора. На пръв поглед човек би казал, че го е взел направо от партера.

Видя как очите й се облещиха, веднага след което тя се закиска. Би й простил, ако беше изпищяла, дори ако беше припаднала, но нейният смях го влуди. Той отстъпи крачка назад.

— За мене е удобно и така, щом искаш да е по този начин.

Тя бутна вратата, откачи веригата, сетне отвори и излезе в коридора.

— Почакай — каза му и го улови за ръкава. Ръката й изглеждаше съвсем бяла на фона на неговия тъмен костюм.

— След секунда някой ще повика асансьора и тогава ще бъде късно.

— Той наистина ли е… Искам да кажа, нали не целиш просто да ме изплашиш?

Дъфи се качи в кабината, дръпна решетката и натисна бутона за слизане. Остави я да пропадне до средата, след което прекрати спускането, като отвори решетката. Измъкна се навън с усилие, оставяйки клетката между етажите.

— Това прилича ли ти на детска приказка?

Анабел се взря в Кетли без да помръдне, но шията й леко се издължи. Едната й ръка се повдигна към устата.

— Мъртъв ли е?

— А ти да не мислиш, че е задрямал? Разгледай го, бебчо, виж му ръцете и краката. Нима може да се спи в подобна поза?

Тя се обърна към него ядосана.

— Добре де, направи нещо!

Той бутна шапката на тила си.

— Започвам да се питам дали наистина си толкова тъпа, колкото изглеждаш. Като гледам как работи мозъчето ти, май си по-завеяна и от някой наркоман. Да направя нещо ли? Добре, какво искаш да направя? Да се обадя на ченгетата ли? Да повикам линейка ли? Какво?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вече е все едно…»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вече е все едно…» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Вече е все едно…»

Обсуждение, отзывы о книге «Вече е все едно…» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x