Джеймс Чейс - Вече е все едно…

Дъфи сви рамене. Пак започваше да му се пие.

— Бих искал да уточним някои подробности — продължи Морган. — Простете ми, ако ви се стори, че съм нахален, но по всяка вероятност от моите въпроси ще извлечете полза, така че ви моля да проявите търпимост.

Тези многословни брътвежи дотягаха на Дъфи, но не беше вкусвал стриди от няколко години, поради което си наложи да ги издържи.

Морган явно не очакваше да му бъде отговорено, защото не направи пауза.

— Ако не се лъжа, днес следобед вие напуснахте „Трибюн“? — небрежно изрече той.

Уилям се засмя.

— Прав сте само отчасти — отвърна. — Не съм напускал, изхвърлиха ме.

— С Аркрайт трудно се излиза наглава.

Изглежда, този тип имаше готов отговор за всичко. Дъфи остави вилицата за стриди в чинията си и със съжаление се загледа в блестящите черупки.

— И какво от това? — каза той.

— Може да ви се отворят мъчнотии при намирането на нова работа.

В този момент поднесоха супата и шерито. Дъфи погледна към него, сетне към Морган. Той го разбра правилно.

— Може би предпочитате скоч? — попита го.

— Тези женски питиета ми разстройват стомаха — извинително рече Уилям.

Повикаха сервиращия напитките и веднага се появи бутилка скоч. Дъфи почувства, че с уискито под ръка е в състояние да се справи с всичко. Наля си една щедра доза и отново се задълбочи в супата си.

— Та както казах… — започна Морган.

Дъфи вдигна глава. Очите му гледаха сурово.

— Изглежда, знаете дяволски много — прекъсна го той грубо. — Кой ви съобщи, че?…

Морган махна с ръка.

— Моля, оставете ме да продължа — рече той. — Бях стигнал до това, че трудно ще си намерите друга работа.

Дъфи пусна лъжицата си и тя шумно изтрака.

— Знаеш ли, приятелче — каза той. — Човек с моя опит рядко се нарежда на опашка за подаяния. Притежавам отлична апаратура, разбирам си от работата и ако се видя в безизходица, бих могъл да отворя собствено фотостудио. Мисля, че си извънредно мил в своята загриженост, но аз не се тревожа и не понасям друг да се кахъри вместо мене.

— Напълно сигурен съм — отвърна доста сприхаво Морган, — че ще успееш да се оправиш, но аз имам едно предложение, което би могло да се окаже изключително полезно и да ти помогне да основеш своето студио.

— Какво е то?

— Преди да стигнем до него, се питам дали не би ме осветлил по някои технически въпроси от твоята работа?

— Разбира се. — На Дъфи започваше да му писва от всичко това. — Какво искаш да знаеш?

— Ще бъде ли възможно да направиш снимки на човек, когото не познаваш, при обикновена светлина и в обикновена стая, като той вероятно ще крачи насам-натам? Искам не просто снимки, а нещо качествено.

— Много зависи от помещението — рече Дъфи и си наля още уиски, забравяйки след това да добави вода в чашата. — Не бих желал да говоря, преди да съм го видял. Най-решаващи са стените, тъй като в тях се отразява светлината. Ако не претендираш за същински произведения на изкуството, аз съм в състояние да осигуря прилични фотоси. Изображения, които са годни за размножаване.

— Наистина ли можеш да ги направиш?

— Да, няма да е толкова трудно.

Морган изглеждаше доволен от чутото и се впусна в поредната безкрайна тирада за незначителни неща. Те продължаваха да вечерят, без да са постигнали конкретно споразумение и Дъфи предположи, че той ще го отложи за момента, в който ще приключи с храненето. Излезе прав. Когато сервираха кафето, Морган поднесе на Уилям пура, запали я, запали една и на себе си и заговори по същество.

— Ситуацията е деликатна — каза той и сви дебелите си устни, като остави виещият се плътен дим почти да скрие лицето му. — Не искам да навлизаш прекалено дълбоко в нея. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре и за двама ни. Съпругата ми е обект на изнудване и ми се ще да й помогна да се отърве.

Дъфи изсумтя. Беше изненадан, но си рече, че човек никога не знае на какво ще налети.

— За съжаление ние с жена ми не се погаждаме така добре, както би следвало. — Морган бавно завъртя между пръстите си чашата с ликьор. — Не живеем заедно. Във всеки случай това не те засяга. Нея я шантажират и аз възнамерявам да сложа край на тази история. Тя не би потърсила помощта ми, но подобно обстоятелство не променя положението. Ще ми се да пипна изнудвана на местопрестъплението. В това се състои твоята роля. Искам да я фотографираш как дава пари на онзи мошеник, за да мога после да го разпердушиня. Безполезно е да се търси сътрудничеството на госпожа Морган — тя надали би пожелала да й помогна. Мога да те вкарам в апартамента й, а останалото ще трябва да свършиш сам. Ще ти заплатя добре.