Алън Фолсъм - Претендентът

Реймънд бавно се съсредоточи върху играта. Преди имаше двама, а сега вече бяха трима. Без съмнение бяха от полицията и пътуваха с този влак по една-единствена причина.

Заради него.

— Няма съмнение, че той е нашият човек — каза Марти Валпарайсо. Стоеше заедно с Джими Халидей, Джон Барън и кондуктора, на поклащащата се площадка между пътническите вагони.

— Съгласен съм — каза Халидей и се обърна към кондуктора. — Кои са другите трима?

— Доколкото знам, просто обикновени пътници, с които се запозна, след като влакът потегли от Чикаго.

— Добре. — Халидей измъкна малка радиостанция от джоба на сакото си и я включи. — Ред?

Гласът на Ред Макклачи се чу кристално ясно.

— Тук съм, Джими.

— Потвърждаваме. Няма да предприемаме нищо, според плана. Вагонът е номер три-девет-нула-нула-две…

Халидей се обърна към кондуктора.

— Нали така?

— Да, сър — кимна кондукторът. — Три-девет-нула-нула-две.

— По разписание ли се движим? — попита Валпарайсо.

— Да, сър — потвърди отново кондукторът.

— Движим се по разписание, Ред. Ще се видим в Лос Анджелис. — Халидей изключи радиото и се обърна към кондуктора. — Благодаря ви за помощта. От тук го поемаме ние. Не се намесвайте.

— Само едно нещо — предупреди го кондукторът и вдигна пръст. — Това е моят влак и аз нося отговорност за безопасността на машинистите и пътниците. Не искам никой да пострада, никакво насилие. Ще изчакате да слезе, преди да предприемете нещо.

— Точно това е планът — обясни му Халидей.

— Добре — каза кондукторът и хвърли поглед на останалите. — Добре.

После подръпна мустаците си, отвори вратата и влезе във вагона, където бяха картоиграчите.

Валпарайсо изчака вратата да се затвори след него и се обърна към останалите.

— Играта започва, господа. Прекратяваме обажданията по радиото, докато не пристигнем на място.

— Добре кимна Халидей. — Късмет.

Валпарайсо вдигна палец, после отвори вратата и последва кондуктора навътре във вагона.

Халидей изчака вратата да се затвори, после се обърна към Барън. Точно той беше научил пръв за старателната работа на младия детектив от отдел „Убийства“, където Барън беше разрешил случай, отдавна смятан за безнадежден. Заради този случай го беше представил на Макклачи и останалите от отряда, а накрая го бяха приели и в самия 5–2 по негова препоръка. Накратко казано, той беше причината Барън да бъде в отряда — както и тук, в този влак. Халидей знаеше, че по-младият детектив ще се изнерви, и искаше да поговори с него.

— Добре ли си? — попита го.

— Аха! — Барън кимна и се усмихна.

— Сто процента?

— Сто процента.

— Хайде тогава.

— 20.

7:35 сутринта

Реймънд беше видял как Валпарайсо минава покрай него и сяда на мястото си до изхода, а после просто седи неподвижно и гледа през прозореца. Пустинята отстъпваше място на все по-заселени райони, докато влакът приближаваше Лос Анджелис. Няколко секунди по-късно беше забелязал и втория пътник от Барстоу да се връща на мястото си десетина реда по-назад във вагона. Сега седеше там с наведена глава, сякаш дремеше или може би четеше — от тук не можеше да види. След определен интервал, който му се стори внимателно преценен, се върна и високият мъж с костюма, седна на едно място до пътеката срещу тоалетната в задния край на вагона, отвори куфарчето си, извади вестник и се зачете. Капанът беше щракнал.

— Реймънд, ти си — подхвърли меко Вивиън Удс.

Реймънд отново се обърна към масата и видя, че е негов ред и останалите трима го чакат.

— Да, разбира се. — Той се усмихна и за миг се взря в нея със същия поглед, който тя му беше отправила по-рано, изкусителен и насърчаващ, после отново сведе очи към картите си.

Ако тримата мъже във влака наистина бяха полицаи, както смяташе, и бяха дошли заради него, щеше да има нужда от всякаква помощ, а Вивиън Удс можеше да бъде на негова страна. Независимо от възрастта си, ако нещата стигнеха дотам, тя щеше да изпълни всичко, което й нареди.

— Смятам да вляза в тази игра, Вивиън — каза Реймънд, отново я погледна в очите, задържа ги точно толкова, колкото беше необходимо, после завъртя глава към Франк Милър до прозореца.

Дебел търговец с нервен стомах, който се страхува да лети със самолет — бог знае как щеше да реагира пък той, ако полицаите предприемеха нещо и играта загрубееше. Може би щеше да получи сърдечен удар или пък да обърка нещо и заради него да ги избият до един.