Алън Фолсъм - Претендентът

Александър се поколеба и отговори:

— Съжалявам. Има други неща, които…

— Какви други неща? Защо ни докараха тук посред нощ? При това без никакво обяснение от теб. ФСО просто ни вдигна от леглата и ни стовари тук, защото си прекалено зает и предпочиташ да стоим някъде надалеч и да си пудрим носовете, така ли?

Александър направи знак на Мурзин да отвори вратата, после свали колана си и слезе. Стиснал телефона в ръка, той прекоси покрива, за да се отдалечи от хеликоптера.

— Баронесо, братът на Ребека е жив. Снощи е пристигнал в Москва. Затова наредих да ви закарат в Царское село.

— Къде се намира в момента?

— Не знаем.

— Сигурен ли си, че е той?

— Да.

— Значи бъдещата царица е била права през цялото време.

— Баронесо, Ребека не бива да научава.

Баронеса Дьо Виен рязко се извърна от центъра на библиотеката, където беше застанала, и се приближи към прозорците.

— По дяволите Ребека — просъска. — Възникнаха нови неща, които са безкрайно по-важни от нея.

— Какви нови неща?

— Нали вчера се срещна с президента Гитинов?

— Да. И какво?

Баронесата рязко отметна една къдрица от черната си коса зад ухото и се обърна с гръб към светлината.

— Той не те е харесал.

— Какво имаш предвид?

— Не е харесал поведението ти. Държал си се снизходително.

— Баронесо, държах се учтиво. Разговаряхме. Аз не казах нищо. Ако това е снизходително поведение…

— Видял е накъде биеш. Мисли, че си твърде силен. И че имаш други амбиции.

Александър самоуверено се усмихна и погледна над покрива към Москва река и Кремъл, който блестеше на другия бряг.

— Значи е по-проницателен, отколкото смятах.

— Гитинов не е станал президент, като се е държал като глупак — произнесе баронесата толкова отчетливо, сякаш режеше думите с бръснач. — Вината е твоя, не негова!

Александър се обърна с гръб към хеликоптера, сякаш Мурзин или хората от екипажа можеха да видят изражението на лицето му или още по-лошо, да чуят разговора.

— Нищичко ли не си научил? — продължи баронесата. — Никога, при никакви обстоятелства да не разкриваш какво криеш в себе си?

Тя гневно закрачи напред-назад, стигна до прозорците на библиотеката и веднага се обърна.

— Не осъзнаваш ли колко ми струваше да те докарам до мястото, където се намираш в момента? Не просто години на формиране на характера или години на физически и други специални и много лични тренировки, които целяха да те направят достатъчно силен, безмилостен и жесток, за да бъдеш цар на Русия, но и години на политически интриги? — Гневът й сякаш нарастваше с всяка следваща дума. — Кой според теб посвети на триумвирата почти две десетилетия, през които печелеше доверието им, влизаше в умовете им, изслушваше проблемите им и даваше пари, много пари, за тяхната кауза? Кой според теб ги убеди, че единственият начин да стабилизират страната и да формират силен национален дух е да върнат монархията? Кой според теб ги накара да настояват пред сър Питър Китнър да абдикира в твоя полза? — Тя почти изкрещя последната дума: — Кой?!

— Ти — прошепна той.

— Да, аз. Сега ще ме слушаш, когато ти казвам, че между триумвирата и президента има сериозен проблем. Напомням ти, че именно те тримата подтикнаха двете камари на парламента да възстановят монархията. И го направиха, защото успях да убедя всеки от тях поотделно, че не е само в интерес на Русия, но и в името на собствените им институции. Именно затова те употребиха влиянието си в тази посока.

Президентът, от друга страна, от самото начало хранеше лични притеснения, че ти ще го затъмниш в публичното пространство. И този страх вече беше оправдан от вниманието на обществото към теб. Той знае какво означава да бъдеш звезда и според него вече разполагаш с твърде много власт.

И бездруго е лошо, че три седмици преди коронацията си му дал допълнителни основания да се притеснява. Но ако той успее да представи собствените си опасения като тревога за националната сигурност, като убеди и останалите политически сили, че ти си амбициозен играч и разрушителен фактор, и ако тази тревога стигне до парламента или дори само до един от членовете на триумвирата, дори моето влияние и твоята популярност няма да бъдат достатъчни, за да попречат всичко да не се срине за една нощ — при това до такава степен, че незабавно да бъдат свикани нови парламентарни избори, които да отменят монархията още преди да е влязла в сила. — Гласът й стана леденостуден. — За президента Гитинов такива избори ще бъдат като манна небесна.