Андрю Клаван - Нито дума

Тръгна бавно в мъглата, като от време на време се навеждаше и насочваше лъча на фенера към надгробните камъни. Всеки от тях маркираше мястото на масов гроб, където бяха заровени сто и петдесет просяци, разделени на три секции от четиридесет и осем и петдесет и четири ковчега, подредени по три един върху друг. Спорт продължи напред, все по-близо към гората.

Когато стигна другия край на полето, спря. Гората се намираше точно до него. Чуваше как увехналите листа падат от дърветата. Насочи лъча към надгробния камък в краката си и прочете номера. Точно него търсеше.

Започна да отмерва разстоянието. Номерът, който Конрад му бе дал, съответстваше на номера от протокола: 2–16. Ковчегът, който търсеше, беше шестнадесетият във втората секция.

Намери мястото, наведе се и нарисува в пръстта голям „Х“. После се върна при техника с тъжното лице и му каза:

— Мястото е отбелязано с „Х“.

Техникът кимна и без да каже дума, се качи в булдозера.

След секунда двигателят заръмжа и фаровете светнаха. Тежката машина се понесе напред.

Спорт отиде при неизползваните ковчези, седна върху един от тях и се загледа в булдозера.

Техникът разположи машината до отбелязаното от Спорт място. Огромната лопата се заби в земята.

Конрад се разхождаше нервно, без да обръща внимание на болката в коляното, и стискаше касетофона в дясната си ръка. Повтаряше си, че може и да греши. Описанието отговаряше на милиони хора. Може да се бе объркал…

Но виждаше пред себе си лицето на Спорт. Младото хубаво лице с очи на артист. Лицето на човека, който му се беше подигравал и го бе наплюл. Не, въобще не грешеше.

Със сигурност беше Спорт. През цялото време. Спорт е бил Тери, начинаещият актьор. Човекът, който бе целунал Елизабет. Човекът, убил червенокосия Робърт Ростоф в апартамента на Елизабет. Точно така трябваше да е станало. Елизабет бе помислила, че има халюцинации и вижда Тайния си приятел, но той е бил съвсем истински. И се е опитал да я съблазни. Но по някаква причина червенокосият се бе намесил. Бе знаел, че Спорт ще дойде в апартамента на Елизабет. Ростоф бе проникнал там и бе заключил Елизабет в банята. Опитвал се е да я държи настрани от Спорт. Вероятно дори се е опитвал да я предпази. После, докато тя е била заключена в банята, объркана и истерична, Спорт е нахлул в дома й и се е справил с червенокосия. Убил човека, който го прекъснал, докато целувал Елизабет. Човека, който подплашил момичето, след като Спорт успял да го подмами в апартамента си…

Конрад застина и се ококори. Погледна касетофона в ръката си.

… в апартамента си…

Спорт беше завел Елизабет в апартамента си. Тя бе разказала това на Конрад. Беше му споменала къде се намира апартаментът. Спомняше си…

Конрад бързо се върна до креслото си и седна. Сложи касетофона на коляното си и натисна копчето. Затропа нервно с крак, докато касетата се превърташе.

„… изглеждаше много ядосан. Каза, че ще ме посрещне…“

— Мамка му! — изруга Конрад, пак натисна копчето за превъртане и погледна часовника си. Единадесет и пет. Времето сякаш се стовари върху него. За малко бе забравил за него, но сега то отново летеше. Движеше се прекалено бързо и го изгаряше.

„… вече доста късно, около единадесет. Вървяхме в един квартал, който не беше хубав…“

Точно така. Това му трябваше. Той се заслуша внимателно.

„… спряхме пред стара къща от кафяв камък на една пресечка преди «Хъдсън». Малката уличка се наричаше «Хаузис»…“

— Улица „Хаузис“ — прошепна Конрад.

Отиде до бюрото, разбута листата по него и намери химикалка. Измъкна стар плик от купчината. Лентата продължаваше да се върти.

„… нямаше лампи, а къщата, пред която стояхме, бе единствената, където светеше…“

Конрад нетърпеливо натисна бутона за превъртане. Наложи му се да спира лентата два пъти. Най-после, на третия, чу онова, което търсеше.

„Дори ме закараха дотам. Показаха ми кафявата къща. Номер двеста двадесет и две.“

Конрад изключи касетофона и надраска адреса върху стария плик. Улица „Хаузис“, номер 222.

„Може и да греша“ — помисли той.

Остави касетофона на бюрото и зарови из документите си. Някъде имаше карта — малък атлас на града. Намери го и го отвори. Прокара пръст по имената на улиците.

— Аха! — извика той, поклати глава и затвори очи, за да прогони червените облаци пред тях.

Погледна отново. Улица „Хаузис“. Намираше се в Трайбека. Влакът от Бродуей щеше да го закара точно там.