Андрю Клаван - Нито дума

Той падна на земята, а ковчезите се срутиха върху него и го приковаха в калта. За момент той не усещаше нищо, освен калта и водата, които нахлуха в устата му, задушаването… паниката…

После го проряза страховита болка и той се задави.

Спукан апендикс. По-късно лекарите в болницата в Бронкс му казаха, че са го вкарали в операционната в последния момент.

Спорт незабавно се снабди с адвокат, който заяви, че за инцидента е виновна небрежността на градската управа и настоя за огромна компенсация. Градският съвет отговори, като предложи на Спорт тридесет хиляди долара плюс премии. Спорт прие и веднага напусна работа.

Реши да се заеме с шоубизнес. Този път сериозно и без глупости. Дори смахнатите телефонни обаждания на майка му посред нощ не можаха да го разубедят. Направи си няколко снимки и се подготви да наеме звукозаписно студио.

И тогава откачи по онази идея на Еди Шибаняка.

В продължение на три месеца преди инцидента впиянченият бивш надзирател му разправяше историята си в бара на пристанището, където Спорт пиеше с колегите си. Разказът винаги звучеше по един и същи начин: Еди ръководел търговията с дрога в затвора и натрупал половин милион долара в брой. Федералните агенти се втурнали по петите му, но той ги надхитрил. Превърнал парите в диаманти, които скрил на сигурно място.

— Всичко стана преди девет години — обясняваше старецът. — Следователите бяха по петите ми, но аз пък си имах диамантите. Тогава струваха половин милион. Дори не ми се мисли колко струват сега.

Накланяше кръглата си глава и плешивото му теме отразяваше жълтата светлина в кръчмата. Кривеше ужасно лицето си и човек започваше да се плаши, че дясното му око ще изпадне на масата. После продължаваше:

— По онова време работех на гробището за бездомници на остров Харт. Реших, че ако успея да остана две минутки насаме с един от ковчезите, ще пъхна кутийката с диаманти в него. Така съкровището ми щеше да е на сигурно място, докато следствието приключи. И един ден се появи идеалната възможност. Малко момиченце, казваше се Елизабет Бъроуз, се скрило в камиона с ковчези. Искало да види погребението на майка си. Излъгахме я, че една от неидентифицираните жени е майка й, и я погребахме с дължимото уважение. Беше адски трогателно. Важното е, че докато останалите се занимаваха с хлапето, аз се качих в камиона, отворих ковчега на жената и пъхнах кутийката вътре. После я заровихме пред очите на всички и никой нищо не разбра.

Еди посочваше с пръст плешивата си кратуна, намигваше и добавяше:

— Веднага щом събера достатъчно мангизи да свърша работата, ще отида да ги изровя тия диаманти. Никой друг не може да го направи, защото никой, освен мен не знае номера на ковчега. Никой, освен мен и Елизабет Бъроуз. Само аз и онова малко момиченце.

Кога точно Спорт бе повярвал на тези дивотии? Вече не можеше да си спомни. Просто внезапно бе решил, че има идеалната възможност да изрови диамантите и да заложи на сигурно в новата си кариера. Имаше пари, имаше връзки в затвора и познаваше отлично погребалната система в гробището за бездомници.

Скоро след като излезе от болницата, той отиде в бара на пристанището. Но Еди Шибаняка вече го нямаше. Барманът каза, че бил ритнал камбаната. Докато Спорт лежал в болницата, сърцето на дъртака на издържало и той умрял в леглото си в мизерния хотел зад ъгъла.

Спорт можеше да се откаже още тогава. Господи, искаше му се да го беше направил. Но не го направи. Намери Елизабет Бъроуз в телефонния указател, а после накара един приятел да му направи копия от погребалните протоколи на остров Харт за годината, в която Еди бе арестуван.

Сега Спорт извади протоколите от джоба на якето си. Двамата с техника бяха стигнали до гробовете.

Намираха се встрани от пътя, в поле почерняла земя. Малки бели надгробни камъни се издигаха от земята. В края на полето, точно пред Спорт, се виждаше нов изкоп. До ръба му лежаха неизползвани ковчези. Спорт знаеше, че един от тях е пълен с инструменти. Един булдозер бе спрял до изкопа — приличаше на огромно животно, дошло на водопой.

Спорт спря за момент, сви рамене и потръпна. Откъм океана духаше леден вятър. Водата се плискаше по брега и разлюляваше килима от мидени черупки. Вятърът раздвижваше мъглата, увиснала над надгробните камъни. Дърветата проскърцваха призрачно.

— Добре — прошепна Спорт.

Остави техника до пътя и тръгна напред.

Беше виждал много ексхумации. Всяка година на остров Харт се правеха поне стотина. Тъй като хитрият дърт Еди бе погребал неидентифицираната жена най-отгоре, работата на Спорт се очертаваше лесна. Просто трябваше да намери точното място.