Андрю Клаван - Нито дума

— Страх ме е. Страх ме е. Не мога. Не мога… моля ви — продължаваше да повтаря Елизабет.

— О, за бога — каза Агата и коленичи до нея.

Един от мъжете пристъпи към нея, сякаш за да я спре. Друг я докосна по рамото, но бързо отмести ръката си.

— Моля ви — каза Агата, после заговори по-рязко. — Моля ви! Някой да й свали белезниците.

Полицаите се спогледаха над главата на Агата и насочиха очи към Д’Анунцио. Той сви рамене.

Един от униформените коленичи до Елизабет и разкопча белезниците й. Другите ченгета все още я държаха здраво. Ръцете й бяха извити зад гърба.

Агата посегна към лявото рамо на момичето. Едър полицай я бе хванал за него. Аги нежно отдръпна пръстите му. Ченгето я погледна леко учудено, но хватката му бавно се отпусна. Ръката на Елизабет се освободи.

Лудешкото мятане на момичето се успокои. То сведе очи и започна да хленчи изплашено.

Агата се обърна към мъжа, който държеше дясната ръка на Елизабет. Беше един от младите униформени полицаи.

— Моля ви — повтори Аги.

Полицаят огледа останалите мъже, но никой не каза нищо. Той пусна дясната ръка на Елизабет и тя обви китката си с лявата си ръка.

Вече не се мяташе. Дишаше тежко и гърдите й се надигаха и спадаха. Лицето й беше скрито от косата. Тя сви рамене и разтърка китката си.

След малко вдигна глава към Агата и прошепна:

— Трябва да му помогнем.

Лицето й се сгърчи и тя заплака.

Плачеше като дете с широко отворена уста.

„Господи!“ — помисли си Агата и прегърна момичето.

То изхлипа и се притисна в нея. Положи глава на гърдите й, а Аги вдигна очи към тавана.

„Господи! Откъде, по дяволите, я намери, докторе? Та тя е още хлапе, тийнейджърка.“

Момичето продължаваше да плаче, а Аги го прегръщаше нежно. Полицаите стояха в кръг около тях и ги гледаха объркано.

— Добре — каза Аги след малко. — Стига вече. Слушай сега. Чуй ме…

Момичето подсмръкна и потрепери в ръцете й. Агата поклати глава и го погали по косата. Усети засъхналата кръв по нея.

— Добре — нежно повтори тя. — Слушай ме. Разкажи ми за доктор Конрад. Как можем да му помогнем? Опитай се да ми обясниш.

Елизабет изхлипа и се опита да седне. Отдръпна се от ръцете на Агата. Лицето й беше изкривено, изцапано с кръв и мокро от сълзите.

— Трябва да намерите Тери — извика тя. — Той е истински. Доктор Конрад ми каза. И аз го видях.

— Кой е Тери? — попита Агата.

— Не знам. Беше Тайния приятел, но после не беше. Тайния приятел беше с мен, но Тери беше истински. Той искаше номера, точно както ми каза червенокосият. Но не беше вълшебен. Само Тайния приятел беше вълшебен.

„Олеле майчице!“ — помисли си Агата и вдигна глава. Мъжете около нея се споглеждаха озадачено.

— Добре — каза Агата. — Ела. Хайде, скъпа, изправи се. Казваш се Елизабет, нали? Ела, Елизабет.

Тя хвана момичето за лакътя и му помогна да стане. Мъжете леко отстъпиха назад.

— Извинете ме — каза Аги.

Поведе момичето към канапето. Полицаите им направиха път, после отново се доближиха до тях.

— Виж се само — меко прошепна Агата, докато водеше момичето напред. — Цялата си в кръв. Ранена ли си?

— Не. Май не съм.

— Гладна ли си?

— Не. Но съм жадна.

— Издрана си. Навсякъде имаш драскотини. Какво ти се е случило?

Агата вдигна очи и видя Д’Анунцио. Той я наблюдаваше, пъхнал ръце в джобовете си и застанал до специален агент Калвин.

— Бихте ли ми донесли мокра кърпа и чаша вода, моля? — обърна се Аги към тях.

— Не можете да я миете, госпожо — каза Калвин рязко. — Трябва да вземем проби от лицето и дрехите й. Някой от екипа ни трябва да провери…

— Добре, добре — прекъсна го Аги. — Тогава й донесете само чаша вода.

Калвин замълча, а Д’Анунцио забърза да изпълни поръчката.

Аги настани момичето на канапето и седна до него. Елизабет се вторачи в нея с големите си зелени очи. Според Аги тя дори не знаеше къде се намира.

Аги хвана ръцете й.

— Добре, Елизабет — каза тя. — Разкажи ми. Била си в болницата, нали?

Тя кимна.

— Да. Точно така.

— И си напуснала болницата заедно с доктор Конрад.

— Да. Да. Той удари доктор Сакс със стола.

Аги едва не се засмя. Усещането беше доста странно.

— Добре — повтори тя. — Знаеш ли къде е доктор Конрад сега?

Елизабет поклати глава.

— Не. Не. Той… той зави зад ъгъла. Не се върна. Тери дойде.

— Тери.

— Да. Той е истински. Но не е Тайния приятел. Той е отвлякъл дъщерята на доктор Конрад, за да го накара да ме попита за номера. Знаеха, че аз ще му го дам, защото го… го познавам. Него. Доктор Конрад. Познавам го.