Андрю Клаван - Нито дума

Той опита да хване ръката на Изрода, а той се опита да го намушка. После замахна с всичка сила и едва не му отряза ръката.

Но Максуел дойде на помощ.

Огромният кретен се втурна през вратата, сграбчи китката на Изрода и Спорт чу как костта изхрущя. В следващия миг Максуел държеше ножа. И със светкавично движение преряза гърлото на Изрода. Главата му увисна назад, сякаш гледаше тавана. Избухна гейзер кръв.

Максуел обаче не спря. О, не. Последва истинска касапница. Спорт стоеше с ококорени очи и наблюдаваше действията на гиганта. Стана същото като с котето — Макс бе прекалено възбуден. Вече нямаше начин да го спреш.

А и Спорт не беше сигурен, че иска да го спре. Все пак Изрода ги беше предал. Заради някаква си путка! Само защото тъпата мадама имаше хубави очи? Пълна идиотщина!

Всичко свърши за секунди. Изрода падна на пода и започна да се гърчи. Дясната му ръка потръпна и събори стола пред вратата на банята. Момичето изхвърча оттам и се просна върху умиращия Изрод.

Но Спорт и Макс не останаха да се сбогуват с нея. Всички обитатели на сградата вече бяха будни. По коридорите крещяха хора. Пълна паника. Спорт знаеше, че трябва да се измъкнат колкото се може по-бързо. Трябваше да се върнат в изоставената къща и да разчистят, преди да се появят ченгетата. Трябваше да свали снимката си от стената в театъра. А после бързо да се прибере у дома във Флъшинг, така че когато ченгетата пристигнат да му съобщят, че съквартирантът му Робърт Ростоф е мъртъв, той щеше да е дълбоко заспал, като всяко добро момче посред нощ.

Наложи му се да завлече Максуел до прозореца и противопожарната стълба. Огромният идиот не можеше да отлепи очи от умиращия Изрод. Разтъркваше надървения си член и гледаше как Изрода се гърчи и умира.

И тогава вече се наложи да вземат номера на всяка цена. Това бе единственият начин да изчезнат от страната. С номера и парите всичко щеше да се оправи и щяха да получат възможност да правят каквото си искат. Той поговори с Доленко и Максуел и те се съгласиха с него. По дяволите, бяха по-уплашени и от него. Максуел направо бе полудял от шубе. Не искаше в никакъв случай да се връща в затвора. А Спорт им каза, че единственият им шанс да се измъкнат невредими е да се сдобият с номера. С него щяха да са свободни.

Дори тогава всичко изглеждаше лесно. Момичето бе вкарано в лудница и Спорт се свърза с директора Сакс. Сприятелиха се бързо. Малко пари в брой, обещания за още хилядарки и Сакс бе готов. За съжаление се оказа пълен задник. Когато попита момичето за номера, то откачи напълно. Сакс им обясни, че Елизабет отказвала да говори.

Спорт побесня и заведе Максуел при Сакс. Обясни му, че момичето трябва да проговори. Колкото се може по-бързо. Сакс се паникьоса. Каза, че единственият човек, който можел да я накара да проговори, бил прочутият доктор Нейтън Конрад…

— Хей!

Тихият вик на пазача върна Спорт към действителността. Той погледна през рамо и видя как пазачът му кима. Спорт пристъпи към него и погледна напред.

Пое си дълбоко дъх и пъхна цигара в устата си, но не я запали. Стоеше, пъхнал едната си ръка в джоба и облегнал другата на парапета. Гледаше как черната сянка на остров Харт се приближава все повече.

— Хайде — каза Д’Анунцио.

Дългокосият цивилен полицай отвори вратата и отскочи назад. Д’Анунцио се притисна до стената. Зад него, цивилното ченге Скитър направи същото. И тримата бяха с извадени и насочени напред пистолети.

Ослушаха се внимателно. В апартамента бе тъмно и тихо.

— Добре — прошепна Д’Анунцио.

Втурна се в апартамента задъхан. Скитър и дългокосото ченге — Макгий — влязоха след него. Скитър мина отляво, а Макгий — отдясно. Държаха пистолетите си с две ръце и надничаха в тъмнината.

Нищо.

— Запалете лампите — прошепна Д’Анунцио.

Макгий отстъпи към стената и натисна ключа. Ярката светлина ги заслепи. Те примигнаха, но пистолетите им не трепнаха.

Само мебели. Маса, две канапета, няколко стола. Дървеният под блестеше на силната светлина. На едно място бе по-светъл, сякаш наскоро са махнали килим оттам.

Д’Анунцио пристъпи напред, като пухтеше силно. Скитър и Макгий го последваха.

Видяха врата на дясната стена. Д’Анунцио кимна към нея и Скитър тръгна натам. Беше млад мъж с ококорени очи, облечен в развлечени дрехи и с тридневна брада. Действаше под прикритие като просяк на Гранд Сентръл, когато Макгий отиде да го вземе.

Скитър бутна, хвърли се напред и изчезна в другата стая. Д’Анунцио и Макгий зачакаха.