Андрю Клаван - Нито дума

Дори и ако не успееха да се снабдят с номера, щяха поне да се позабавляват.

Това беше цялата идея. Не трябваше да се стига по-далеч.

Но после Изрода видя Елизабет. И от този момент всичко се обърка.

Бяха я открили в телефонния указател. Спорт и Изрода отидоха до дома й и чакаха на отсрещната страна на улицата почти цял час. Единственото, което знаеха за нея, бе цветът на косата й.

В секундата, когато Елизабет излезе на улицата, разбраха, че е тя.

— Тя ли е? — попита Спорт.

— Господи — изохка Изрода. — Погледни. Само я погледни, за бога.

— Сигурно е тя.

— Мили боже — повтори Изрода. — Господи, погледни я. Прилича на шибан ангел.

Това беше всичко. Един поглед. След това Изрода не можеше да спре да говори за нея. Проследиха я до Гринич Вилидж, до детската градина, където работеше. Дори и след като се прибраха, Изрода продължаваше да дрънка въодушевено.

— Господи, прекрасна е! Нали разбираш?

Спорт се раздразни.

— Ти какво? Да не си се влюбил в нея?

Изрода поклати глава и прокара пръсти през гъстата си червена коса.

— Слушай — каза той. — Не съм сигурен за това. Ясно ли е? Не съм убеден, че искам да свършим тази работа. Вероятно бездруго е пълна дивотия. Имам предвид, онези неща, които разправя Еди Шибаняка. Помисли си, Спорти. Е, добре, той е търгувал с дрога, докато е работел в отдела. Но как да повярвам, че оня дърт впиянчен кретен е натрупал цяло състояние? Половин милион долара? Скрива ги преди федералните да го пипнат и парите още са си там? Защо тогава самият той не ги е взел? Това си е детска приказка, за бога. Трябва да забравим за нея.

— Не мога да повярвам — отвърна Спорт. — Поглеждаш някаква смотана мацка и внезапно си променяш мнението. Наистина си скапан педал.

Изрода не каза нищо повече. Просто се мотаеше из къщата по цял ден, мрачен и раздразнителен. А после, в онази важна вечер, внезапно надигна глава и каза:

— Слушай, просто да забравим за това, ясно ли е? Аз съм вън. Не искам да участвам.

Спорт побесня. Изрода захвърляше приятелите си заради някаква тъпа путка. Захвърляше шибания си съквартирант заради нея. Но Изрода отказа да си промени мнението. И когато се преместиха в Манхатън и започнаха да подреждат къщата, не се включи в работата.

Или поне така им каза. Всъщност, докато Спорт се опитваше да измисли как да осъществи случайната среща с момичето, Изрода я посещаваше тайно и се опитваше да я предупреди. За нещастие на Изрода, Спорт извади късмет. Един ден, тъкмо когато се канеше да тръгне към детската градина, момичето излетя от уличката и се хвърли пред едно такси. Спорт успя да я издърпа едва ли не изпод колелата. Получи се идеална случайна среща. Не можеше да стане по-добре, дори ако я беше планирал грижливо. После Спорт пусна в ход чара си и я излъга, че е актьор. Дори я заведе в близкия театър и й показа снимката си на стената (беше се промъкнал в театъра преди това и бе закачил една от рекламните снимки за певческата си кариера). И Елизабет почувства, че може да му се довери.

Когато му каза, че някакъв мъж я притеснявал, Спорт дори не си помисли, че може да е Изрода. Приятелят му бе отказал да участва в проекта, но никога не би ги предал, за бога. Не и Изрода. Не и заради някаква тъпа мацка.

Но когато момичето сподели с него, че мъжът се появил пак, Спорт се зачуди дали и някой друг не иска да се включи в играта. Последва нежната любовна сцена между Елизабет и Спорт в изоставената къща на улица „Хаузис“. Внезапно Елизабет откачи и запищя. Каза на Спорт, че бил в опасност. А после избяга в нощта.

Това вече го разтревожи. Разтревожи го и го ядоса. Какво ставаше, по дяволите? В каква опасност се намираше? Кой го заплашваше?

Спорт повика Максуел, който се криеше на горния етаж, и заедно се отправиха към апартамента на Елизабет.

Едва успя да накара момичето да му отвори. После се качи в апартамента й, а Максуел остана да го чака долу. Спорт почука на вратата, която се отвори веднага… И ченето на Спорт увисна.

Застана очи в очи с Изрода. Шибаният Изрод стоеше пред него с касапски нож в ръката и дивашки поглед в очите.

— Дотук, Спорти — каза той. — Край. Ще я пазя. Където и да отиде, ще бъда до нея. Разбираш ли? Остави я на мира. Ясно ли е?

Междувременно той бе заключил момичето в банята и бе подпрял вратата със стол. Елизабет удряше по вратата и пищеше. Изрода размахваше ножа във въздуха и викаше:

— Стой далеч от нея, Спорт. Разкарай се оттук.

Спорт побесня. Как можеше Изрода да му говори по този начин?! Шибаният Изрод!