Андрю Клаван - Нито дума

За момент Макс отмести очи от момиченцето и ги прикова в него. Спорт настръхна. Спомни си как Изрода риташе, трепереше и кръвта му изтичаше на пода, а Максуел го наблюдаваше. Максуел с надървения член.

После Макс се извърна настрани.

— Бездруго само гледах — оправда се той.

— Браво на теб — усмихна се Спорт и го потупа по дебелото рамо. — Можеш да я наблюдаваш вместо мен. Но остави вратата отворена. Ще се опитам да поспя.

Максуел кимна с благодарност. Сложи стол до стената и седна. Приведе се напред, отпуснал огромните си ръце между краката, и се загледа в момиченцето. Спорт отиде във всекидневната, като остави вратата отворена. Но все пак реши да изчака прибирането на Доленко, преди да заспи.

Във всекидневната имаше две канапета, масичка за кафе, три високи стола и няколко лампиона. Останалата част от покрития с лъскав паркет под бе празна. Всички мебели на Лусия Синклер бяха изчезнали. Елегантните кресла и впечатляващите библиотечки. Шкафовете от палисандър с порцеланови дреболии във витринките. Внукът на Лусия Синклер се бе погрижил за тях. Беше долетял от Сан Франциско за погребението и остана тук известно време, за да се оправи с мебелите. В деня, когато ченгетата свалиха жълтите ленти, той опразни апартамента. Само десет дни след смъртта на старата дама луксозният й апартамент беше празен. Един ден по-късно Спорт, Максуел и Доленко се нанесоха.

След като Доленко се върна от офиса на Конрад, Спорт легна на канапето. Затвори очи и се опита да заспи. Представи си как пее в нощен клуб. По този начин отпускаше мозъка си. Виждаше се как пее „Всичко или нищо“, облечен в смокинг и с цигара в ръка. Жените седяха до масите и въздишаха, а мъжете им го гледаха с мрачно възхищение. След известно време мислите на Спорт се объркаха. Все още се опитваше да пее в нощен клуб, но вместо това пърдеше, без да може да спре. Беше ужасно. Звучеше като тромпет. Публиката му се смееше. Жените закриваха начервените си устни с белите си ръце. Мъжете пляскаха по масите и хълцаха от смях. А Спорт не можеше да спре. После Доленко го разтърси.

— Тя се събужда, Спорти — съобщи му той и го разтърси отново.

Спорт отвори очи и седна.

— Какво?

— Тя се събужда, човече.

— А, добре. Добре.

Спорт разтърка лице и се вгледа замаяно в Доленко, който стоеше над него, люлееше се на пръсти и кимаше без никаква причина. Дъвчеше дъвка енергично и мускулите на челюстите му изпъкваха. Замаяните му от кокаина очи се стрелкаха навсякъде.

— Благодаря, Доленко. Благодаря — каза Спорт и си погледна часовника.

Пет и петнадесет.

Надигна се и влезе в спалнята.

Хлапето мърдаше на матрака. Беше се търколило по гръб и разтъркваше очи. Максуел стоеше пред стола си и гледаше Джесика с широко отворени очи. Спорт чу тежкото му дишане.

Момиченцето отвори очи и се огледа, после примигна изненадано.

— Мамо?

После се завъртя и видя Спорт и Максуел.

— Къде е мама? Мамо?

Джесика се опита да стане и изохка. Хвана главата си с ръце и се вгледа в двамата мъже. Долната й устна затрепери. Бузите й почервеняха.

— Всичко е наред, сладурче — успокои я Спорт.

Младежкото му лице излъчваше любезност и дружелюбие.

— Къде е мама? — попита момиченцето.

Спорт му се усмихна очарователно.

— Слушай, сладурче, майка ти я няма в момента, разбираш ли? Но ние ще се грижим добре за теб. Имаме си телевизор и всичко друго. Ще бъде чудесно.

— Искам мама. Моля ви — разплака се детето. — Къде е тя?

„Мамка му“ — помисли си Спорт, но продължи да се усмихва.

— Не плачи. Ще се грижим добре за теб — каза той. — Защо не включиш телевизора и…

Детето заплака още по-силно.

— Мамо! Мамо!

— О, по дяволите! — промърмори Спорт.

Бързо отиде в другата стая, за да вземе хлороформа. Чуваше как хлапето вие зад него. Хлипаше толкова силно, че едва успяваше да извика.

— Мамо! Мамо!

Спорт навлажни кърпата и се върна в спалнята. Максуел стоеше до матрака, вдигнал ръце пред себе си. Дишаше тежко и издаваше странни гърлени звуци. Хлапето се бе свило до стената, стиснало розовото животно в ръка. Гледаше Максуел уплашено и плачеше толкова силно, че не можеше да проговори. Джесика се завъртя към Спорт и едва успя да проплаче:

— Моля ви. Моля ви. Искам само мама.

Спорт пристъпи към нея. Тя се сви, но той я сграбчи за врата с едната си ръка. Опита се да притисне кърпата към устата й с другата, но Джесика се отдръпна и поклати глава.

— Не, не — изплака тя. — Моля ви.