Андрю Клаван - Нито дума

— Трябва да е в спалнята — отговори Конрад. — Къде другаде може да е?

Той тръгна към спалнята и Агата го последва. Още щом влязоха, Конрад се увери, че стаята е празна. За всеки случай погледна в гардероба и под леглото. После озадачено вдигна очи към жена си.

— Нейтън?

— Къде е? — попита Конрад.

Аги ококори очи.

— О, господи, на балкона!

— Джесика знае, че не трябва да излиза на балкона — каза Конрад, но когато жена му излезе от стаята, бързо я последва.

Агата стигна там първа, отвори стъклените врати и излезе на балкона. Конрад застана зад нея. Видя я как си поема дъх и пристъпва към парапета. Аги погледна надолу към двора. Той стоеше и чакаше с разтуптяно сърце.

— Не — облекчено каза тя и се обърна към него. — Няма я. Но къде…

Върнаха се във всекидневната и започнаха да я претърсват.

— Джесика — извика Аги. — Криеш ли се?

— Джесика — извика и Конрад с твърд глас, като погледна зад едно от креслата.

Аги отиде до гардероба в коридора и надникна вътре.

— Джесика — повтори тя, — не се крий, скъпа. Плашиш мама.

Агата се обърна и Конрад забеляза, че лицето й е напрегнато. Веждите й бяха сключени, а устните — изкривени надолу.

— Джесика!

Импулсивно Конрад се наведе и погледна под масата във всекидневната. Очакваше да види Джесика там, ухилена и прегърнала костенурката си. Предполагаше, че ще му викне „Бау“ и ще започне да се кикоти.

Нямаше я.

— Джесика — извика Агата.

Гласът й трепереше. Конрад с мъка преглътна.

— Сладурче — каза Аги, — не се крий. Наистина ме плашиш.

Тя отново погледна мъжа си и стисна яката на халата си.

— Мислиш ли, че е излязла в коридора и…

Гласът й внезапно замря. Тя гледаше входната врата. Конрад видя как бузите й пребледняват. На лицето й се изписа див ужас, от който сърцето му се сви. Краката му омекнаха.

— Какво? — извика той. — Какво…

— Нейтън — едва промълви Агата. — О, господи, Нейтън…

Конрад се обърна, впери очи във вратата и изстена:

— Господи!

Веригата висеше, срязана по средата.

Дъхът му спря.

— Нейтън! — изохка Аги.

Конрад изтича до вратата и сложи ръка на дръжката. Вратата се отвори. И двете ключалки бяха отключени. Конрад погледна навън в коридора. Нямаше никого. Чу обезумелите викове на Агата зад гърба си.

— Джеси! Джеси! Излез веднага, скъпа! Моля те, миличка! Плашиш мама. Моля…

Конрад уплашено се обърна към нея. Едната й ръка все още стискаше яката на халата, а другата бе притисната към устата й.

— О, Господи! — изстена тя. — О, Нейтън! Детенцето ми! Обади се в полицията. О, Господи.

Коленете й се подгънаха и тя протегна ръка, за да се хване за облегалката на стола.

Конрад изтича във всекидневната и се втурна към телефона.

— О, Господи! — повтори Аги.

Той грабна телефона и протегна ръка към бутоните, но спря. Нямаше сигнал. Къде, по дяволите, беше сигналът? Конрад започна да натиска бутоните с треперещи ръце. Никакъв звук. Къде, по дяволите…

Внезапно се чу глас. От другата страна на линията, на собствения му телефон. Беше ясен, силен глас, който му заговори сухо и спокойно. Гласът владееше положението.

И единственото, което каза, беше:

— Добро утро, доктор Конрад.

Беше съвсем лесно да отвлекат хлапето. Фасулска работа.

Малко след три сутринта Спорт излезе от апартамента на Лусия Синклер и взе асансьора до мазето. Отключи вратата към двора с дубликата, който си беше направил. Излезе в двора и се отправи към сградата на Конрад. Нощта беше много хубава. Хладен въздух. Ясно небе. Няколко звезди блестяха между двете сгради и той си затананика леко, докато ги гледаше.

Единственото му затруднение беше вратата на другата кооперация. Резето беше прекалено тежко. Наложи му се да използва специални пинсети. Докато се бореше с ключалката, си пееше „Всичко или нищо“. Според него това беше една от най-хубавите песни на Синатра. Езичето се прибра и резето се вдигна. Бяха минали не повече от шестдесет секунди.

Спорт влезе в мазето и светна малкото си фенерче. Насочи лъча към таблото с телефонните жици. Доленко, който отговаряше за електрониката, му беше дал малък предавател. Простичка кутийка от черна пластмаса с размера на дланта му. Към нея бяха прикрепени две пружинни клеми. Доленко му беше обяснил как да ги закачи към линията на Конрад. Оказа се лесна работа. Жиците бяха ясно обозначени: 5Д. Предавателят се закачи за секунда. Фасулска работа.