Андрю Клаван - Нито дума

След това Спорт тръгна по стълбите, за да избегне портиера във фоайето. Качи се бързо до петия етаж.

Беше облечен в тъмни дрехи: черен панталон и тъмносиньо яке. Джобовете на якето бяха увиснали от тежестта на инструментите му. Освен това Спорт носеше под мишница сгънато одеяло. Но все пак смяташе, че има съвсем обикновен вид. Ако срещнеше някого по стълбите, просто щеше да му махне и да се усмихне. В три сутринта обаче това не бе твърде вероятно и разбира се, че не срещна никого.

Излезе в коридора на петия етаж и бързо тръгна към вратата на семейство Конрад. Помисли си, че тук вече може да има по-сериозни затруднения. Застанал на открито в коридора, наведен над чуждата брава. Но отново всичко мина гладко. Ключалките бяха добре смазани и шперцът се завъртя лесно. Той открехна леко вратата и огледа веригата. Носеше си яки клещи, за да се справи с нея.

Протегна ръка през пролуката и нагласи клещите, после стисна здраво. Веригата се счупи. Шумът беше изненадващо силен, като изстрел от пушка.

— Мамка му! — промърмори Спорт.

Сдържа дъха си и зачака. Сигурно някой го беше чул. Клекна предпазливо в коридора. В апартамента на Конрад бе тихо. След известно време Спорт изсумтя и сви рамене. Очевидно никой не го беше чул. Той влезе вътре.

Затвори вратата тихо и бързо отиде до детската стая. Хлапето спеше кротко в леглото си. Лежеше настрани, с лице към него. Устата й беше отворена. В прегръдките й спеше плюшено розово животно. „Хубаво дете“ — помисли си Спорт и се усмихна. Идеята да отвлече Джесика, докато майка й спи само на няколко метра оттук, му се стори изключително забавна.

Той извади от джоба си малък буркан, пълен до половината с хлороформ. После извади кърпа и я намокри с течността. Притисна кърпата до устата на хлапето и то за секунда се събуди. Отвори очи и го загледа сънено. После сигурно усети, че се задушава, тъй като уплашено ококори очи. Той се ухили и притисна кърпата по-здраво. След миг Джесика затвори очи. Спорт я усети как се отпуска и се засмя безшумно.

Разгъна одеялото на пода, вдигна момиченцето и го сложи върху него. Сложи и плюшената играчка. Костенурката щеше да я забавлява и успокоява, докато не настъпеше моментът да я убият. Спорт уви одеялото около детето и го преметна през рамо. Беше оставил Максуел в апартамента на Синклер. Огромният мъж се движеше шумно като танкова бригада, а и след като пипнеше момиченцето, можеше да се възбуди и да провали всичко. Сега обаче му се искаше да го бе взел със себе си. Господи, хлапето беше адски тежко. Спорт рискуваше да си сецне кръста, ако не внимаваше.

Понесе детето към вратата и после по коридора. Докато стигне до стълбите, вече пъхтеше изморено.

Слезе до вратата на мазето, спря да си почине и остави детето на пода. Облегна се на стената, изпотен и задъхан. След минута посегна към вратата, но внезапно чу шум от тоалетно казанче. Идваше от мазето.

Спорт замръзна. Сигурно портиерът бе слязъл долу, за да се изпикае. Сърцето му заби лудо и той се вторачи във вратата. По челото му избиха капки пот, стекоха се надолу в очите му. Чу стъпките на портиера зад вратата. Бръкна в джоба си и напипа ножа. Стисна го здраво, но това само влоши нещата. Спорт затрепери.

„Шибан страхливец — наруга се той. — Гаден, смотан шубелия.“

Стъпките на портиера се приближиха. Спорт си представи как го намушква в корема. Представи си усещането от влизането на острието в меката плът, кръвта. Стори му се, че ръката му е омекнала. Не можеше да го направи. Знаеше, че не може.

Портиерът мина покрай вратата и след миг Спорт чу отварянето на вратата на асансьора. После вратата се затвори. Той се вслуша напрегнато. Пълна тишина. Пое си дълбоко дъх, отвори вратата и надникна. Мазето беше празно.

Той се ухили и пусна ножа. Задържа вратата отворена с крак и метна хлапето на рамо. Изнесе го в двора и тръгна към отсрещната сграда.

Седемнадесет минути след като бе излязъл, се върна в апартамента на Синклер. Чудесно свършена работа.

В апартамента бяха трима, с изключение на детето. Спорт, Максуел и Доленко. Изрода бе включил Доленко в играта. Беше негов близък приятел преди Максуел да го убие. Бяха се запознали в един от онези скапани барове, където Изрода обичаше да ходи. Навремето Изрода водеше и Спорт по тези барове, пълни с педали в кожени якета. Типове, които танцуваха полуголи. Понякога дори имаше секс шоу на живо. Веднъж Спорт ги бе наблюдавал как се изреждат на едно момиче, проснато на бара. Ръцете на момичето бяха завързани, а главата му бе покрита с кожена маска. Всички в бара ръкопляскаха. Спорт поклати глава изумено, когато ги видя. „Шибани педали — помисли си, — готови са на всичко.“ Но Изрода харесваше подобни дивотии.