Андрю Клаван - Нито дума

Нейтън бе напълно сляп в продължение на два дни. Присъства на погребението на майка си с омотана в превръзки глава. Агата го заведе за ръка до гроба. Той наведе глава към дупката, но не видя нищо. Наложи му се да си представя ковчега. И майка си вътре. Отворените й очи, вперени в него.

„Все още съм тук.“

Легнал удобно в леглото, Конрад се протегна и погали гърба на жена си. Горката Аги. Тогава го бе убеждавала седмици наред да отиде на психиатър. А когато той най-после го направи, му трябваше повече от половин година, за да признае, че е имал криза. После минаха десет години, докато усети, че е превъзмогнал проблемите си. Дотогава, разбира се, самият той бе станал психиатър.

А окото, също като коляното му, все още го притесняваше от време на време. Болеше го след дълги изморителни дни и липса на сън. Виждаше червени петна, сякаш облаците около залязващото слънце се бяха отпечатали в очите му.

„Ако полудееш отново…“

Конрад се втренчи в тавана. Преди това да се случи, не бе имал никаква представа. Не бе осъзнавал, че нещо с него не е наред.

Затвори очи и задиша бавно. Ето я. Отново пред очите му. Дългата й коса, напомняща за червеникаво злато. Високите скули и снежнобялата кожа. Откритите от разкопчаната риза гърди. Елизабет.

„Не искаш ли да ме докоснеш?“

„Толкова е красива“ — помисли си Конрад и се унесе.

Толкова красива.

Радиото се включи в осем часа. Говорителят съобщаваше, че частен самолет се разбил в жилищен район на Хюстън. Конрад го спря и седна в леглото.

Беше спал дълбоко. Коляното му беше сковано. Той протегна крака си и се намръщи. Стъпи предпазливо на пода, стана и мъчително закуца към банята. Пусна душа и остави горещата вода да се стича по коляното му.

Отново бе сънувал интересен сън. Нещо за някаква болница. Опита се да си го припомни, но образите се разпръснаха като облаци. Той излезе изпод душа, изсуши се и върза кърпата на кръста си. Агата чакаше пред банята. Усмихна му се с полузатворени очи.

Конрад я целуна и попита:

— Как спа?

— Мм, чудесно. Сънят на задоволените сексуално.

Аги мина покрай него и влезе в банята. Той се върна в спалнята. Коляното вече не го болеше толкова силно.

Надникна навън през пролуката в завесите. Беше мрачно, но не валеше. Нямаше да е лошо дъждът да се размине. Докато Агата се къпеше, Конрад отиде до гардероба и се облече. Сложи си джинси и каубойска риза в прасковен цвят. Вероятно трябваше да облече анцуг за разходката, но не се чувстваше удобно в подобни дрехи. Всъщност му беше удобно единствено в сивите му костюми.

След като закопча ризата си, той се върна до прозореца и дръпна завесите.

Аги излезе от банята. Той се обърна и я мярна, когато мина през вратата. Тя се отправи към кухнята, като завързваше белия си халат. След секунда Конрад чу гласа й:

— Събуди се, бонбонче. Ставай.

Той влезе във всекидневната. Агата подреждаше на масата кутии с овесени ядки. После отиде в кухнята, като си пееше весело.

— Събуди се, сънливке. Нали не искаме да попаднем в задръстване? — извика тя на Джесика.

Конрад седна на масата. Аги се върна с млякото.

— Онези проклети Франкенщайновци я държаха будна до късно — промърмори тя. — Ще стане обяд, преди да излезем.

Агата влезе в детската стая.

— Сладурче, събуди се.

Конрад се усмихна и сипа овесени ядки в купичката си.

— Нейтън — извика го Аги. — Джесика стана ли вече?

— Какво искаш да кажеш?

Той взе млякото и го помириса, сякаш за да провери дали не е вкиснало.

— Няма я в леглото — обясни му Аги.

Конрад сипа млякото върху ядките.

— Не си е в леглото — повтори Агата и тръгна към банята. — Сигурно вече е станала. Джеси? — извика тя.

Конрад бутна стола си назад, стана и отиде в детската стая.

— Как така я няма в леглото? — промърмори той. — Къде може да е?

Чу как Агата вика пред банята:

— Джеси, там ли си, скъпа?

Леглото в стаята на Джесика наистина беше празно. Пъстрото юрганче бе сритано в долната част и плюшената костенурка липсваше.

„Сигурно се е скрила в гардероба“ — помисли си Конрад. Понякога Джеси влизаше там, за да си играе с куклите си.

Отиде до гардероба и надникна вътре. На пода бе разчистено празно място за нея, заобиколено от плюшени играчки. Но Джеси не беше там.

Конрад се върна във всекидневната. Агата го чакаше нетърпеливо.

— Намери ли я? — попита тя.

— Не. Потърси ли я в спалнята?

— Да. Няма я.

Агата го изгледа объркано.

— Къде може да е отишла?