Андрю Клаван - Нито дума

След обиколките по баровете Спорт и Изрода се прибираха в дома си във Флъшинг. Тогава живееха заедно. Връщаха се в къщата и се присмиваха на педалите, които бяха гледали. Танцуваха по бельо или дори голи, както правеха педалите. Спорт умираше от смях. Забавляваше се чудесно с Изрода.

Но после Изрода се запозна с Доленко в един от баровете. Доленко беше електротехник в градския транспорт. Беше слаб и мускулест. Когато си свалеше ризата, всеки мускул под кожата му си личеше, сякаш вечно се напрягаше. Слабото му лице изглеждаше по същия начин. Късата му посивяла коса стърчеше. Очите му бяха изпъкнали, а устата му се гърчеше непрестанно.

Това отчасти се дължеше на пристрастяването му към кокаина. Доленко винаги беше надрусан. Но Изрода го харесваше и скоро двамата бяха вечно заедно. Изрода почти спря да се прибира у дома при Спорт.

— Ти какво? Да не си педал? — попита го Спорт веднъж. — Мотаеш се вечно с Доленко.

Но Изрода само отметна небрежно гъстата си червена коса и каза:

— Майната ти. Той е голям образ. Харесвам го.

И това беше всичко. По тази причина Спорт се захвана с Максуел — за да си върне на Изрода за Доленко. След като Максуел пристигна в Райкър, Спорт направи всичко възможно да се сприятели с новия затворник. Максуел мразеше острова, баровете, непрестанния шум, вторачените погледи на мъжете. Приличаше на уплашено животно в клетка и се радваше, че един от надзирателите се държи мило с него. Спорт му каза да му се обади, когато го освободят. И Максуел го направи. И така, докато Изрода и Доленко скитаха заедно, Спорт започна да излиза с Максуел.

— Погледнете този тип — изохка Изрода, когато видя Макс за първи път. — Той е шибано чудовище, Спорт. Истински Франкенщайн. Мотаеш се наоколо с Борис Карлоф.

— Харесвам го — усмихнато отговори Спорт. — Голям образ е. Нали разбираш какво имам предвид?

Отначало отношенията между четиримата бяха обтегнати. Но постепенно се оправиха. Един ден Спорт разказа на Изрода какво обича да прави Максуел с котките. Изрода реши, че това е изключително смешно. Купи на Макс малко котенце и накара Спорт и Доленко да седнат в кухнята и да гледат как Максуел убива горкото животинче. Макс отряза езика на котето, за да не мяучи, после счупи краката му един по един и накрая го удуши. Най-смешното беше, че Изрода го накара да го направи гол. После, когато Макс наистина се възбуди, Изрода стисна късия му и дебел член и му удари един бързак. Макс изкрещя и се изпразни из цялата кухня.

— Мръсни педали! — извика Спорт, но и той се засмя.

А Изрода се смя до изнемога. След това четиримата станаха добри приятели.

Сега обаче останаха само трима. Спорт съжаляваше за това. Изрода му липсваше. Съжаляваше, че се бе наложило Максуел да пререже гърлото му. Това никога нямаше да се случи, ако Изрода не бе започнал да скитори с Доленко.

Спорт занесе детето в спалнята. Не беше донесъл много мебели в апартамента на Синклер, но в спалнята имаше матрак и телевизор. Плътни завеси закриваха прозорците. На пода стоеше малка лампа, която хвърляше дълги сенки по белите стени.

Спорт положи момиченцето на матрака и махна одеялото. Джесика лежеше неподвижно, облечена в дълга фланелена нощница с червени панделки на врата и щампирани сърчица по нея. Нощницата се бе вдигнала до кръста й, отдолу детето бе голо. Спорт почувства неудобство от голотата му и придърпа нощницата надолу. После поклати глава и остави розовото животинче до момиченцето.

През цялото време Максуел стоеше зад него и гледаше. Доленко го нямаше. Беше отишъл да уреди нещата в офиса на Конрад и още не се бе върнал. Максуел стоеше и зяпаше през рамото на Спорт. Очите му блестяха. Огромните му мечешки ръце мърдаха неспокойно. На лицето му бе изписано странно, замечтано изражение и лека усмивка. Спорт не хареса това. След като Макс се възбудеше, нямаше начин да го спреш.

Спорт се обърна към него и каза:

— Слушай, Макс, трябва да я оставиш на мира засега, ясно ли е?

Наложи му се да вдигне глава, за да погледна гиганта в очите. После размаха пръст пред бебешкото лице с нацупени устни и хлътнали очи.

— Още не можеш да се занимаваш с нея. Ще провалиш всичко. Разбираш ли?

Максуел разтърка ръце и се вторачи в спящото дете. Изглеждаше засрамен.

— Мога само да я докосна — отвърна той. — Няма да проваля нищо.

— Не — твърдо каза Спорт, сякаш говореше на куче. — Не можеш да я докосваш. Ще се възбудиш и ще загубиш самоконтрол. Всичко ще свърши, преди да се усетиш. Знаеш, че съм прав, нали? Нали?