Пол Зюсман - Изгубената армия на Камбиз

Пилотът изгаси мотора и перките забавиха въртенето си. Неколцина войници забързаха към него. Чу се метален звук — сигурно от другата страна се отвори врата. Чуха се и неразбираеми гласове, а после пред хеликоптера се появиха четирима души. Тара позна трима от тях — Скуайърс, Джемал и Криспин Оутс. Четвъртият, дебел плешив мъж, който попиваше главата си с кърпичка, й беше непознат. Те закрачиха по пясъка, нелепи в костюмите и вратовръзките си, и спряха на няколко метра от тях.

Тара и Даниел се изправиха.

— Добро утро на всички — каза с благ тон Скуайърс. — Е, приключението си го биваше, нали!

Западната пустиня

Няколко секунди никой не каза нищо. След това дебелият мъж проговори:

— Оставям на теб, Скуайърс. Имам друга работа.

— Представи се поне, приятелю.

— За бога, да не съм ти на някакъв шибан пикник?

Той се изплю, обърна се и се отдалечи, като продължаваше да бърше врата си с кърпичката.

— Простете на нашия американски приятел. Изключително надежден човек, по свой собствен начин, но е малко недодялан в изкуството на ежедневната любезност.

Скуайърс се усмихна извинително, бръкна в джоба си, извади бонбон и започна да развива опаковката; дългите му бели пръсти лазеха по целофана като краката на огромен паяк. Мълчанието продължи дълго. Наруши го Халифа.

— Беше постановка, нали? — попита тихо той и метна цигарата си в изкопа. — Гробницата, текстът, всичко това… — Той махна с ръка наоколо. — Всичко е постановка. За да бъде примамен Саиф ал-Таар в Египет. Където да можете да се доберете до него.

Скуайърс вдигна леко вежди, но не каза нищо, само довърши развиването на бонбона и го лапна.

Въпреки жегата на Тара й се стори, че по кожата й полазва нещо ледено.

— Искате да кажете… — почна тя.

— Гробницата беше фалшификат — каза Халифа. — Не предметите. Те бяха истински. Но украсата по стените, текстът: всичко беше съвременно. Примамка за Саиф ал-Таар. Брилянтна, като си помисли човек.

Тара неразбиращо погледна Скуайърс. Лицето на Даниел беше пребледняло, тялото му беше напрегнато, сякаш очакваше някой да го удари.

— И кои сте вие все пак? — попита Халифа. — Военните? Тайните служби?

Скуайърс засмука замислено бонбона си.

— Всъщност имаме елементи и от двете. Но по-добре да не изпадам в подробности. Ще се задоволя само да кажа, че всеки от нас представлява съответното си правителство в онова, което в свободен стил може да се определи като разузнавателна група. — Той отмахна някакво пухче от ръкава си, после попита Халифа: — И какво я издаде?

— Гробницата ли? — Детективът сви рамене. — Първо шабтите от магазина на Икбар. Те бяха автентични, определено, но от по-късна дата от гробницата, от която са били взети. Всичко друго беше от Първия персийски период. Те бяха от втория. Ако бяха от по-ранен период, щях да разбера. Можеше просто да са били откраднати от по-стара гробница и използвани наново. Но от по-късен период не се връзваше. Как би могъл предмет от четвърти век преди новата ера да се озове в гробница, запечатана сто и петдесет години по-рано? Имаше възможни обяснения, но това ме наведе на мисълта, че в цялата работа има нещо нередно. Но едва когато видях гробницата, се уверих.

— Явно имате остро око — каза Скуайърс. — Ние мислехме, че сме изпипали всичко както трябва.

— Изпипали сте го — каза Халифа. — Беше съвършена. Именно това я издаде. Това го научих от моя стар професор. Нито едно произведение на древноегипетското изкуство не е напълно съвършено. Винаги има по някой дребен дефект, ако ще и съвсем незначителен. Огледах тази гробница сантиметър по сантиметър и не открих нито една грешка. Нито едно мастилено петънце, никакви поправки. Беше съвършена. Прекалено съвършена. Египтяните никога не са били толкова старателни. Трябваше да е фалшификат.

Ръката на Даниел се измъкна от тази на Тара, той отстъпи на няколко крачки от нея, поклати глава и по устните му плъзна едва доловима усмивка. Тя искаше да отиде при него, да го прегърне, да му каже, че не би могъл да знае, но долови, че той не иска тя да се приближава.

— Даже тогава не бях съвсем сигурен какво става — продължи Халифа. — Някой си беше създал доста проблеми и беше фалшифицирал гробница. И целта на тази гробница явно беше да примами онзи, който ще я открие, тук, в пустинята. Предположих, че е замесена някоя от службите за сигурност. Точно те ме следваха в Луксор. Както и британското посолство. — Той погледна Оутс. — Но не виждах как всичко това се връзва заедно. И допреди няколко часа още не виждах, докато не дойдоха хеликоптерите. След това всичко си дойде на мястото.