Сердар Юзкан - Изгубената роза

Здесь есть возможность читать онлайн «Сердар Юзкан - Изгубената роза» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Изгубената роза: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Изгубената роза»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Диана е красива и интелигентна млада жена без материални проблеми, току-що завършила право. И въпреки че притежава всички качества, за да бъде възприемана от обкръжението си като „богиня“, дълбоко в себе си се чувства празна и неудовлетворена, когато осъзнава, че нуждата от одобрението и похвалите на другите й пречи да следва мечтите си и да бъде човекът, който всъщност е, тя се разочарова от себе си.
Едва след като умиращата й майка й разкрива, че има сестра близначка, Диана се впуска в пътешествие, което ще я отведе в Истанбул. Там тя ще намери себе си, ще сбъдне най-съкровените си копнежи и най-сетне ще заживее в синхрон с мисията си в живота.

Изгубената роза — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Изгубената роза», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Сердар Юзкан

Изгубената роза

Пролог

Ефес! Град на двойствеността. Дом както за храма на Артемида 1 1 Храмът на Артемида в Ефес — едно от седемте чудеса на света. — Б.пр. , така и за святата къща на Дева Мария. Градът, който приютява и егото, и душата. Типичен пример за суетата и за скромността. Олицетворение на робството и на свободата. Ефес! Градът, в който противоположностите се преплитат. Градът, който е толкова човешки, колкото всяка жива душа.

В една октомврийска вечер те седяха на брега на река Мелес 2 2 Древното име на река Менандер в Анатолия, днешна Турция. Според легендата Омир се е родил от брака на нимфата Кретеида и реката Божество Мелес. — Б.пр. , близо до този град — древния град Ефес. Слънцето почти се бе скрило зад планината Бюлбюл 3 3 В превод Планината на славея, близо до Ефес, където апостол Павел довежда Дева Мария. Тя се установила тук, живее и умира според преданието на 101 години. — Б.пр. , цялата обагрена в пурпурно от лъчите му. Тези, които говореха езика на небесата, им носеха радостните вести за приближаващия дъжд.

— Апостол Павел проповядва на хората, говори им за Дева Мария — рече младата жена. — Чуваш ли как тълпата вие, негодува и яростно го проклина? Хиляди се бунтуват срещу новата религия, която им забранява да се кланят на собствената си богиня. Чуй как тропат с крака и викат: „Не искаме Мария! Ние се прекланяме пред Артемида!“

— Артемида? — попита младият мъж. — Богинята? Римската Диана?

— Тя няма значение — отвърна младата жена. — Тя не е нищо повече от една илюзия, измислена и боготворена от другите.

— Говориш, сякаш знаеш всичко за нея.

— Познавам я така, както познавам себе си.

— Защо не ми разкажеш?

— Тя е богинята на лова — започна жената. — Една истинска ловджийка, която използва стрелата си, за да предложи сладка и неочаквана смърт на врага си. Със свободен дух и все пак поробена, зависима и въпреки това горда. Подпряна на едно маслиново дърво, майка й Лета родила нея и…

Пое си дълбоко дъх и довърши:

— … нейния близнак.

Първа част

1

Две е едно…

Само една. Но разбира се! Разбира се, че има само една бутилка.

Не, не е истина… Виждам две бутилки.

Но може би виждам двойно… може би все още има шанс бутилката да е само една.

Не, не може да съм толкова пияна, че да виждам двойно. Трябва да са две. Сигурно са две!

Да, добре. Бутилките са две. Но защо? Защо са две?

О, Господи! Те изглеждат съвсем еднакво! Размерът, формата, цветът им — абсолютно еднакви са, дори датата на производство е една и съща. Да, те са… Ами те са бутилки близначки!

Но как? Как може една бутилка изведнъж да се превърне в две! Как е възможно това да се случи?

И защо?

Това не е приказка…

В един от най-прекрасните домове в града, разположен на хълм с гледка към залива, тази сцена, която се повтаряше почти всяка нощ през последния месец, сега отново бе оживяла. Заровена сред възглавниците върху черната софа в най-далечния и тесен ъгъл на огромната всекидневна, Диана лежеше със своите бутилки вино и се опитваше да проумее как животът й така неочаквано се бе преобърнал с главата надолу.

Тази нощ, както и всяка друга, нещата, които бе потискала през деня в себе си, се бяха измъкнали, за да се стоварят отгоре й като тон тухли. Тялото й бе вцепенено, вкочанено, както ставаше всяка нощ, кестенявата й коса бе разрошена, а зелените й очи бяха като две кървави рани. Същите тези кървящи очи се местеха от двете бутилки върху малката масичка към снимката на майка й върху полицата над камината и обратно.

Единствената очевидна разлика с другите нощи беше огънят, който специално бе запалила, за да изгори двете писма. Сенките на пламъците трепкаха по лицето й в топлата майска нощ, раздухвайки и огъня, който бушуваше в нея.

Диана изпи последната глътка вино и пусна чашата на пода. Преди да събере сили да посегне към втората бутилка, обърна очи към тази, която току-що бе изпразнила.

— Знаеш ли — рече на бутилката, — ти си като мен. Макар че си безполезна, продължаваш да си стоиш безсрамно там — усмихна се накриво. — Ами да, ние сме богини, нали? Какво може да ни унищожи?

Сетне се обърна към втората бутилка.

— Както и ти, крадло такава! Мама каза, че с теб сме били близначки. Но за мен ти си само илюзия! Нищо друго!

Диана се надигна от възглавниците и се наведе към масичката. Но вместо да посегне към бутилката, взе писмото от майка си, което лежеше до нея. Писмото, което само за минути бе превърнало едната бутилка в две.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Изгубената роза»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Изгубената роза» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Сердар Озкан - Ключ жизни
Сердар Озкан
Стефано де Роза де Роза - Шагал
Стефано де Роза де Роза
Клайв Къслър - Изгубената империя
Клайв Къслър
Марианна Уиллмен - Роза алая, роза белая
Марианна Уиллмен
Сердар Озкан - Сердце розы
Сердар Озкан
Луи Жаколио - Сердар
Луи Жаколио
Скотт Мариани - Изгубената реликва
Скотт Мариани
Клайв Касслер - Изгубената империя
Клайв Касслер
Сердар Каррыев - Ешь и худей
Сердар Каррыев
Отзывы о книге «Изгубената роза»

Обсуждение, отзывы о книге «Изгубената роза» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x