Пол Зюсман - Изгубената армия на Камбиз

Запали две цигари и подаде едната на Сарийя, който дръпна дълбоко веднъж, хвърли я на земята и се отдалечи, за да повърне пак. Халифа се обърна, отиде до водата и се загледа в отсрещния бряг. Покрай брега се поклащаха множество корабчета, а в далечината, едва видим, се издигаше първият пилон на храма в Карнак. Една фелука мина пред погледа му. Огромното й триъгълно платно проряза небето като бръснач. Ток хвърли цигарата си във водата и въздъхна. Подозираше, че ще мине доста време преди да има възможност да се захване отново с шадравана си.

Докато инспектор Халифа стоеше до реката, група туристи, яхнали магарета, пътуваше към хълмовете зад него. Бяха двайсет души, повечето американци, водени от едно египетско момче и още едно в края на групата, за да е сигурно, че никой няма да се загуби. Някои от туристите се бяха вкопчили нервно в седлата и гримасничеха при всяка неравност на пътя. Стръмната пътека ги плашеше. Една от жените — дебела, с изгорели от слънцето рамене — определено не се наслаждаваше на изживяването.

— Никой не каза, че ще е толкова стръмно — мърмореше тя на висок глас. — Казаха, че щяло да е лесно. Божичко!

Другите обаче не изглеждаха чак толкова притеснени и въртяха глави на всички страни, за да не изпуснат нещо от величествената гледка. Слънцето беше високо в небето и равнината отдолу се мержелееше в нажежения въздух. В далечината се виждаше синята лента на Нил, зад него сградите на източен Луксор, а зад тях планини и пустиня, едва загатнати на фона на бяло-синьото небе. Гидът от време на време спираше и сочеше забележителностите отдолу: колосите на Мемнон, които изглеждаха дребни като играчки от това разстояние; руините на Рамзейона; огромната сграда на погребалния храм на Рамзес III в Мединет Хабу. По-малко нервните щракаха с фотоапаратите си. Ако не се броеше хрущенето на чакъла под копитата на магаретата и мрънкането на туристката с изгорелите рамене, групата се изкачваше в пълна тишина, онемяла от величието на гледката.

— Минесота не може да им стъпи на малкия пръст — прошепна един турист на съпругата си.

Накрая стигнаха до билото на хълма и пътеката за малко се разшири и стана по-равна, преди отново да се спусне в тясната скалиста долина.

— Това отпред е Долината на царете — извика гидът. — Дръжте се здраво. Пътеката надолу е много стръмна.

— Божичко! — долетя рязък писък иззад гърба му.

Тъкмо бяха започнали да се спускат от билото и магаретата криволичеха между скалите, когато някакъв мъж внезапно изскочи на пътя от сянката на скалата, под която беше лежал дотогава. Джелабата му беше мръсна и окъсана, а сплъстената му коса се спускаше доста под раменете и му придаваше див и окаян вид. Държеше нещо, увито в амбалажна хартия.

— Здравейте, здравейте, добро утро, добър вечер — избръщолеви мъжът. — Вижте тук, моля, приятели. Имам нещо хубаво знам вие харесва.

Гидът му изкрещя нещо на арабски, но мъжът не му обърна внимание и се приближи до една туристка, млада жена с широкопола сламена шапка. Вдигна предмета, който държеше, и разви амбалажната хартия. Отдолу се показа фигурка на котка, издялана от тъмен камък.

— Виж, госпожо, много, много хубава статуя. Ти купи, ти купи. Аз много беден трябва ям. Ти хубава госпожо купи!

Протегна фигурката към нея и вдигна другата си ръка към устата си, все едно яде.

— Купи, купи. Аз не яде три дена. Моля купи. Гладен. Гладен.

Жената се втренчи пред себе си, без да му обръща никакво внимание, и след като се влачи още няколко метра след нея, мъжът се отказа и насочи вниманието си към туриста зад нея.

— Виж господине прекрасна статуя. Много добро качество. Колко плати, давам — взимаш.

— Не му обръщайте внимание — извика през рамо гидът. — Той е луд.

— Да, да, луд — изсмя се опърпаният мъж, завъртя се няколко пъти и тропна с крак, сякаш танцуваше. — Луд, луд. Моля купи няма храна аз гладен. Най-добро качество дай пари господине.

Туристът също не му обърна внимание и окъсаният мъж започна да обикаля останалите. Крясъците му звучаха все по-дрезгаво и отчаяно.

— Вие не харесва котка аз има други статуи. Много, много статуи. Моля, моля купи. Антики? Аз има антики. Триста процента автентични. Вие иска гид аз много добър гид. Познава тези хълмове всички. Покажа Долина на царе и Долина на царици много евтино. Покажа много красива гробница. Нова гробница никой не знае. Трябва ям. Не ям три дена.

Туристите вече го бяха отминали и момчето на магарето в края на колоната го изрита в ребрата. Окъсаният мъж падна на земята сред облак прах. Туристите отминаха.