Пол Зюсман - Скритият оазис

— Съжалявам за онова, което преживя през последните дни. — Отново приглади полата си, като че ли да се успокои; гласът й беше по-тих, а тонът — по-кротък. — Което преживяхте и двамата.

Това беше придружено от поглед към Фрея, която се взираше в нея, без да мига, със смръщено чело.

— Съжалявам и че те използвах, Флин… през последните десет години. Използвала съм и много други. Познавам квалификацията ти, известен ми е случаят с момиченцето в Багдад, знаех, че ще подскочиш при възможността да изкупиш вината си, ще направиш, каквото се поиска от тебе. Използвах тази възможност — не бих казала, че се гордея с това, — но залогът беше прекалено голям, за да позволя на човешките си реакции да надделеят. Направих каквото трябваше да направя, за всеобщото благо.

— Значи ти си казвала на Гиргис къде сме? — Флин изглеждаше повече уморен, отколкото ядосан. — В университета, в музея…

— Както казах — направих каквото трябваше да направя.

— Но нали смяташе да ни изведеш от страната? Когато бяхме в апартамента ти. Тъкмо аз настоях да останем.

— Е, не се занасяй! Пясъчният огън значеше всичко за тебе, беше големият ти шанс да се върнеш към живота. Не е нужно човек да е психолог, за да схване, че ако има неща, пред които си се спрял, и камъни, които не си преобърнал, със сигурност би ги преодолял, ако те заплаша, че ще те върна с първия удобен самолет в Англия. И не че искам да се хваля, но планът ми проработи идеално.

Тя обхвана оазиса с широк жест. Флин въздъхна, погледна Гиргис и неговите хора, после мъжете, които се движеха отвъд горичката. Отново мярна сандъци с екипировка, оръжие, хора в нещо като радиационни костюми, което за момента му се стори прекалено — но изостави тази мисъл; беше пренатоварен с всичко, което току-що беше чул.

— А какво ще кажеш за Ангълтън? — попита той. — Според мен той е свръзката ти с Гиргис. Обхожда необходимите места, докато ти се занимаваш с кукловодство зад кулисите.

Тя го изгледа, присви очи, после изведнъж избухна в смях.

— Бог да ти е на помощ, Флин, но подобни тълкувания за сетен път ме убеждават, че може и да си чудесен египтолог, но никога не би стигнал особено далече в света на разузнаването.

Смехът й се усили и тя извади тоалетна кърпичка и си избърса очите.

— Сайръс Ангълтън няма нищо общо нито с мене, нито с Романи, нито с Пясъчния огън. — Тя пое дълбоко дъх, за да се овладее. — Той работеше във вътрешния отдел на ЦРУ.

Флин отвори уста и отново я затвори.

— Един бог знае как е станало — продължи тя. — Все пак Пясъчният огън беше толкова строго пазена тайна, че нямаше как някой да разбере за него… но пък Агенцията е толкова голяма… някъде са помислили, че нещо не е наред — необичайни плащания, странна дейност в Египет… — Тя разпери ръце. — Не се знае кой им е подшушнал. И изпратили Ангълтън, с пълномощия от най-високо място, да проучи положението. По всички данни той бил най-добрият им човек, легенда в света на вътрешните разследвания. С много награди. Без нито един провал.

Усмихна се, смачка кърпичката на топче и я прибра в джоба си.

— Смешно е наистина, защото от твоя гледна точка той беше добрият, който искаше да ти помогне. Беше се досетил, че Пясъчният огън не е точно онова, за което го представят. Че аз не съм това, което изглеждам. Опита се да те спре в Дакла, за да те предупреди, да отведе и двама ви в безопасност. Мда, наистина беше стигнал до дъното на нещата. И все още е там, предполагам. На дъното.

Погледна към Гиргис и египтянинът сдържано се изкикоти — явно двамата си имаха собствена смешка, до която Флин и Фрея нямаха достъп.

— Хайде де — подкани го тя. — Трябва да признаеш, че е смешно.

— Направо да паднеш — измърмори Флин горчиво и хвърли още един поглед към дърветата. Сега там се виждаха само няколко фигури; останалите се бяха придвижили нагоре по долината — навярно правеха някакъв кордон около самолета. В главата му витаеха обаче други мисли и не му беше до това. Всичко в него — отпуснатите рамене, изражението на сритано куче, безжизненият поглед — говореше за човек, който току-що е открил, че е станал жертва на неприятна и безвкусна шега.

— И какво смяташ да направиш с него в края на краищата? — попита той накрая.

Кирнан, изглежда, нямаше представа за какво говори, така че му се наложи да повтори въпроса.

— С урана — уморено разясни той и кимна към АН-а. — Какво ще правиш с урана? След като твоят приятел Саддам накрая се оказа не чак толкова добър приятел.