Пол Зюсман - Скритият оазис

— Глупости — промърмори тя едва чуто. — Глупави фокуси.

Продължаваха все по-навътре в долината, скалите от двете им страни постепенно се разтваряха като фуния. Слънцето печеше, жегата обезличаваше зеленината на богатата растителност, всичко бледнееше и посърваше, така че долината вече не беше красивото място отпреди малко. Въздухът също стана по-горещ. Не така задушаващ както в пустинята, но вече без успокояващия си ефект. Мухите жужаха около главите им. Започнаха да се потят.

На няколко пъти Фрея беше сигурна, че вижда силуети сред шубраците, но Кирнан поддържаше толкова бързо темпо, че нямаше време да се спре и да огледа по-внимателно. Пътят ставаше все по-стръмен, храмът ту се показваше, ту изчезваше в листака пред тях. Попаднаха на останки от напукани каменни стъпала. В началото ги виждаха нарядко, после по-често — пътят се превърна в огромно, обрасло в коренища стълбище, което ги отведе към още по-стръмен наклон, докато накрая не се озоваха върху скалната платформа. Пред тях, увита във всевъзможни растения, се извисяваше портата. Върху всяка от трапецовидните кули бе изваян обелиск и знакът седжет, а на трегера — образът на свещената птица Бену. Всичко беше същото като на снимката на Руди Шмит — с една разлика. На снимката крилата на дървения портал бяха здраво затворени. А сега бяха широко разтворени.

Флин спря, за да осмисли по-добре картината. Кирнан и египтяните явно не мислеха да се разтакават. Стигнаха до портала и забързаха навътре, без дори да погледнат архитектурата наоколо. Близнаците пък подкараха Флин и Фрея след тях.

Минаха между кулите — извисяващи се млечно-бели скали — и се озоваха в обширен вътрешен двор с обсипани с йероглифи стени; настилката му, също като пътя, бе обрасла с мъх, трева и бурени. На места дървета — палми, акации и черници — си бяха пробили път през каменните плочи и ги бяха разместили, което придаваше на мястото вид на развалина.

— Изключително — промърмори Флин, който въпреки лошото си настроение се оглеждаше очарован. — Невероятно.

Минаха през двора и доближиха друг портал, още по-голям от първия и също покрит с рисунки. В лявата му страна една човешка фигура с глава на ястреб издигаше в дланта си някакъв обелиск, а по-долу колона хора, много по-дребни на ръст, отстъпваха заднешком с вдигнати пред очите си ръце. Кулата отдясно беше почти същата, но човешката фигура този път имаше лъвска глава, а хората под нея бяха затиснали ушите си.

— Боговете Ра и Сехмет — обясни Флин и й посочи вляво и вдясно. — И двамата са въплъщение на различни страни от силите на Бенбена: Ра е ослепителната светлина, Сехмет — проглушаващият звук.

— Да бе — измърмори Фрея. Явно не беше по-склонна да повярва, отколкото преди десет минути.

Отминаха портала и влязоха в друг двор, отрупан с десетки обелиски, едни голи, други изписани, някои не по-високи от човешки ръст, други — десетократно по-високи. Минаха между тях и стигнаха трети портал и дори Кирнан и Гиргис рязко спряха и зяпнаха от удивление при вида на третия двор.

Беше два пъти по-голям от предишните два, които сами по себе си бяха огромни, а покрай стените му имаше огромни статуи на богове и хора. В отсрещния край към небето се издигаше фасадата на колосален храм. Всеки сантиметър от величествената каменна постройка — стени, колони, напречни орнаменти и корнизи — беше боядисан в ярки червени, сини, зелени и жълти цветове, които се открояваха с богатството и жизнеността си дори под яркото слънце; бяха свежи, както в момента на нанасянето им преди хиляди години.

Но не самият храм накара всички да затаят дъх. Изуми ги гигантският обелиск, който се издигаше като ракета точно пред него. Беше висок поне трийсет метра и беше покрит от основите до върха с ковано злато. Блестеше под лъчите на утринното слънце и изпълваше двора със сияние, като че ли самият въздух гореше.

— Всемогъщи боже! — възкликна Гиргис.

За миг всички гледаха като омагьосани. Дори нормално безизразните близнаци се бяха вторачили удивено. После, с щракане на пръсти, с което да ги върне към текущата работа, Кирнан ги поведе напред. Докато подминаваха основите на обелиска, видяха, че е изрисуван с миниатюрни колони, в които се редуваха знаци седжет и птици Бену.

Трима души със слънчеви очила, маскировъчни панталони и бронирани жилетки стояха на стража до колоните пред храма.

— От кои войски са тия? — попита Флин. — От специалните части? Или за тази екскурзия си решила да го дадеш частно?