Пол Зюсман - Скритият оазис

Все още не можеше да се отърве от смътното чувство на разочарование, че пътят не се оказа по-дълъг, че няма да достигне вълшебно упоителното било след цялостно физическо и психическо изтощение. И все пак гледката от тия висини беше толкова грандиозна, че компенсираше липсата на предизвикателство.

Като се придържаше към обезопасяващото въже, тя опъна крака — дълги, съразмерни, загорели, — разтри мускулите си и размърда глезени, за да раздвижи ходилата и пищялите си. Стана и проучи скалите над себе си, за да започне последния си, единайсети тур — оставаха й петдесет метра до билото.

— Allez 8 8 Хайде (фр.) — Б.пр. — промърмори, докато втриваше талк от кесийката на колана в дланите си, — allez. — После, като че ли подтикната от звуковата прилика, малко го измени: — Алекс. — Гласът й обаче се загуби сред рева на водопада Невада.

По-късно, когато стигна до мотоциклета си и си опаковаше нещата за обратния път, видя двама алпинисти, които познаваше. Единият беше доста привлекателен, но точно в момента тия неща изобщо не я интересуваха. Побъбриха малко и Фрея описа изкачването си.

— Изкачила си сама Либърти Кап? Това е сериозно нещо — възкликна другият и почна да я хвали, но тя го спря и обясни, че бърза за самолета.

— На хубаво място ли отиваш? — попита красавецът.

— В Египет — отвърна тя, докато палеше мотора.

— Да се катериш ли?

Тя включи на скорост.

— Не. Да погреба сестра си.

И потегли. Русата й коса приличаше на огнена комета.

Кайро — хотел „Мариот“

Флин Броуди си намести очилата и вдигна глава към слушателите си — четиринайсет възрастни американски туристи, пръснати по петдесетината стола; никой не изглеждаше особено заинтересуван. Позволи си да се пошегува, че се радвал как всички са си намерили място, което предизвика буйния смях на гида Марго, но останалите в залата само го изгледаха хладно.

„Боже мой — помисли той, докато притеснено опипваше джобовете на кадифеното си сако. — Поредната група дебили“.

Обясни им отново, че работата му като археолог в Западната пустиня го е накарала да свикне с огромните празни пространства. Отново почувства, че шегата му е нелепа — дори окуражителният смях на Марго прозвуча пресилено. Така че Броуди се предаде и натисна бутона на лаптопа, с който се стартираше програмата му — появи се диапозитив със снимка на множество дюни в Голямото пясъчно море, — и тъкмо се канеше да започне лекцията си, когато страничната врата на залата се отвори. Появи се дебел човек — изключително дебел човек — с кремаво сако и папийонка.

— Може ли? — Гласът му беше странно висок, почти женски, а произношението — от дълбокия американски юг.

Флин погледна Марго, която сви рамене в знак „защо не?“, после даде знак на човека да влезе. Новодошлият затвори вратата, седна на най-близкия стол, извади носна кърпичка и попи челото си. Флин му даде време да се настани, после се изкашля и започна да говори с ясна и отчетлива дикция:

— Преди десет хиляди години Сахара е била значително по-гостоприемно място, отколкото е днес. Радарните снимки на Селимските пясъчни пространства, заснети от космическата совалка „Колумбия“, разкриват изобилие от речни корита — очертанията на отдавна изгубени езера и система от реки. Мястото е напомняло много саваните на днешна субсахарска Африка.

Следващият диапозитив: Националният парк Серенгети в Танзания.

— Имало е езера, реки, гори, тревни площи — дом за многообразни представители на фауната: газели, жирафи, зебри, слонове, хипопотами. А също и за хората — странстващи ловци — събирачи, а и по-нови уседнали жители, обитавали селищата от средния и късния палеолит…

— Говорете по-високо!

Беше се провикнала една жена от края на стаята; слуховото апаратче бе закопчано за ухото й като пластмасова щипка.

„И защо, за бога, сядаш най-отзад, като си глуха?“, помисли си Флин и каза със значително по-силен глас:

— Извинявайте. Така по-добре ли е?

Жената размаха бастуна си, за да покаже, че е по-добре.

— По-нови уседнали жители през палеолита — повтори той в опит да намери мисълта си. — Платото Гилф Кебир в югозападния ъгъл на Египет, хълмиста местност с площ горе-долу колкото Швейцария, е особено богато на следи от този период в материално отношение…

Диапозитиви с изображенията на фон от оранжеви скали, воденичен камък и сбирка кремъчни инструменти.

— … но също в богослужебната сфера и областта на изкуствата. Може би някои от вас са гледали филма „Английският пациент“, където са представени скалните рисунки от Пещерата на плувците, открита през хиляда деветстотин трийсет и трета година от унгарския изследовател Ладислаус Алмаши в Уади Сура, на запад от Гилф.