Пол Зюсман - Скритият оазис

На екрана се появи картина на пещерата — стилизирани червени фигурки с глави като луковици и подобни на пръчици крайници, които сякаш се гмуркаха и плуваха по неравната повърхност на варовиковите стени.

— Някой гледал ли е филма?

Масовото поклащане на глава и измърморените отговори „не“ го накараха да не се захваща с кратката критика на филма, която обикновено вмъкваше тук. Вместо това пристъпи направо към темата.

— Към края на последния ледников период — подхвана той, — по времето на средния холоцен, около седем хиляди години преди Христа, тази подобна на савана местност е подложена на значителни промени. Северната ледена покривка се оттегля и започва суша, а реките отстъпват място на пейзажа, който виждаме днес. Пустинните жители са принудени да се оттеглят на изток, към поречието на Нил…

Диапозитив с красив изглед от Нил.

— … където развиват различните видове преддинастична култура: тасийска, бадарийска, негада, които накрая ще се обединят, за да образуват единна обединена нация — Египет на фараоните.

Флин забеляза, че един от слушателите, нахлупил шапка на нюйоркски бейзболен отбор, вече е започнал да задрямва. А още не беше завършил встъпителната част. Господи, как му се искаше да обърне една чашка.

— Пътувам из Сахара и участвам в разкопки тук повече от десетилетие — продължи той, като прокара пръсти през чорлавата си черна коса. — Най-вече из обекти в Гилф Кебир или около него. В днешната лекция искам да ви запозная с три тези, оформени по време на работата ми. Три доста спорни тези.

Наблегна на думата спорни, направи и пауза за по-голям ефект, като огледа лицата пред себе си да види дали публиката проявява някакъв интерес. Нищо. Нямаше нито един заинтригуван поглед. Със същия успех би могъл да им говори и за зеленчукопроизводство. А може би точно за това трябваше да им говори. Господи, как му се пиеше!

— Най-напред — Броуди полагаше всички усилия да изглежда ентусиазиран, — аз смятам, че дори и след преместването си в поречието на Нил някогашните обитатели на Сахара така и не забравят изцяло първоначалния си пустинен дом. Това важи особено за Гилфа с красивите скали и прекрасните му долини, защото той продължава да влияе и върху религията, и върху суеверията на ранноегипетското въображение — споменът за него е запазен, макар и в алегорична форма, в много митове и литературни произведения, и особено в онези, които описват пустинните богове Аш и Сет.

Последва диапозитив с изображение на бога Сет — човешко тяло, увенчано с глава на непознато животно с дълга муцуна и заострени уши.

— На второ място исках да ви покажа, че древните египтяни не само пазят спомена за някогашния си дом в Гилф Кебир, а и — въпреки огромното разстояние — поддържат и физически контакт с него, като от време на време прекосяват пустинята, за да се поклонят пред местата със специално религиозно и сантиментално значение за тях… Една от долините уади, така наречената уехат сещат, Скритият оазис, се тачи особено много. Макар сведенията да са оскъдни, оазисът, изглежда, е продължил да служи като важен култов център до края на Старото царство, почти хиляда години след възникването на Египет като обединена държава.

Слушателят, който клюмаше, вече беше заспал напълно. Флин повиши глас с няколко тона в напразно усилие да го извади от обятията на съня.

— Накрая — продължи той с глас, който звучеше почти като крясък, — ще се опитам да докажа, че тъкмо тази неоткрита досега долина е служила за образец и вдъхновение на цяла серия легенди за изгубените сахарски оазиси, по-специално за Зерзура, Атлантида на пясъците, на чието напразно търсене споменатият Ладислаус Алмаши отделя толкова години от активния си творчески живот.

Последен диапозитив от увода — неясна черно-бяла снимка на Алмаши по къси панталони и с войнишко кепе, с чезнеща в далечината пустиня зад гърба му.

— И така, дами и господа — Броуди вдигна ръка, — каня ви да ме придружите в едно откривателско пътуване — през пустинята, назад през времето, в търсене на отдавна загубения град-храм Гилф Кебир.

Замълча и изчака за реакция, каквато и да е реакция.

— Не е нужно да викате — чу се глас от дъното на стаята. — Да не сме глухи?

„Идиотщина“, помисли си Флин.

С усилие говори до края на лекцията, като прескачаше и изпускаше каквото можеше, така че нормалното време от деветдесет минути се смали на по-малко от петдесет. За разлика от повечето си колеги египтолози, той се ползваше с името на интересен лектор, който може да съживи сухия и сложен материал, да задържи вниманието на слушателите, дори да ги въодушеви. Но сега, колкото и да преправяше и опростяваше нещата, изглежда, не успяваше. В средата на изложението мъж и жена се изправиха и излязоха, а към края останалите открито нервничеха и си поглеждаха часовниците. Задрямалият спокойно си спа до края с глава върху рамото на жена си. Единствено закъснелият дебелак с папийонката изглеждаше искрено заинтересуван. От време на време бършеше чело с носната си кърпа, но не откъсваше очи от англичанина, а погледът му показваше колко е съсредоточен.