Пол Зюсман - Скритият оазис

— За да не се впускам в подробности — продължи Флин, — Хасан отиде да работи в храма на Сети, а аз поех разкопките в Хасехемуи. Почти веднага започнах да забелязвам липсата на някои предмети от списъка с находките ни. Предупредих служебния наблюдател и той постави охрана на склада. След четири нощи хванаха човек, който тършуваше там и прибираше предметите — оказа се, че е Хасан. Твърдеше, че ги вземал само за по-внимателно проучване, че щял безусловно да ги върне, но когато претърсиха жилището му, откриха много други предмети, скрити в куфарите му, и положението му се влоши. Изглежда, от десетилетия беше задигал най-различни неща, от всеки обект, на който е работил — хиляди артефакти. Имаше дори няколко неща, свързани с Тутанкамон, отмъкнати от кайроския музей.

Поклати отново глава и хвана по-здраво кормилото, тъй като някакъв насрещен камион беше оставил дългите си светлини включени и за миг го заслепи. Далече вдясно от тях се появи нещо, което приличаше на военен лагер — редици огрени от прожектори бараки, заобиколени от бодлива тел, а до предния вход бяха подредени танкове, боядисани в камуфлажния цвят на пустинята, със заплашително насочени към пътя оръдия.

— Легендарен или нелегендарен учен, отношението на египетските власти към кражбата на антики е доста неопределено. Последва процес, наложи се да дам показания и съдът реши да превърне случая в предупреждение — прати го за шест години зад решетките и му забрани завинаги да занимава с разкопки. На него, човек, посветил живота си изцяло на археологията.

Отново тръсна глава, прокара ръка през косата си и разтри тила си.

— И сякаш това не беше достатъчно гадно, той си внуши, че някак си аз съм нагласил цялата работа и съм го издал, защото съм искал да поема разкопките му. Опитах се да го посетя в затвора, да му обясня колко съжалявам, но когато ме видя, той откачи и се разкрещя — наложи се надзирателите да ме изведат. Не съм го виждал и не съм говорил с него оттогава. Разбрах само, че са го освободили преди няколко дни. Съсипан е във всяко отношение.

Флин намали скоростта, тъй като отпред се появи полицейско заграждение — няколко варела, преградили магистралата, а от двете страни будки за полицаите. Служителят, който извършваше проверките, махна на една кола да минава. Флин беше следващият и спря. Свали стъклото докрай и заговори на полицая на арабски, посочи му знака на посолството върху предното стъкло. Поговориха малко, после и тях ги пуснаха, като полицаят записа регистрационния номер на колата в тефтерчето си.

— И мислиш ли, че той ще ни помогне? — попита Фрея, след като тръгнаха отново; поде разговора от мястото, където го бяха спрели. — След всичко, което се е случило? Наистина ли го мислиш?

— Сериозно ли питаш?

— Съвсем.

— Не съм си го помислял и за миг. За бога, аз му съсипах живота. Защо ще иска да ми услужи?

— А защо тогава, по дяволите, сме тръгнали да се срещаме с него?

— Защото Фадауи казал на един мой колега, че знаел нещо за оазиса, а с петдесетте килограма много обогатен уран, до който може да се добере всеки, реших, че трябва да се проследи и най-беглата следа.

Погледна я косо, после отново обърна глава напред, натисна клаксона и изпревари колата, която бе минала преди тях на полицейската проверка. Фрея свали крака от таблото, пресегна се и усили звука на CD плеъра — дрезгавият глас на Дилан отново изпълни купето: пееше нещо за насилието и Египет, а това, в сегашните обстоятелства, изглеждаше твърде подходящо. Тя погледна часовника на таблото — 21:35, вече бяха на път повече от час — и опря глава на стъклото. Огряна от луната, и сенчеста, и безлична, пустинята се носеше покрай тях. В далечината, почти на хоризонта, мъждукаше някакво огънче — навярно петролен или газов кладенец.

— А каква ти беше първата грешка?

— Моля?

— Каза, че си направил две катастрофални грешки в живота си. Коя беше първата?

Той натисна газта още по-силно — стрелката на километража подскочи на 140 — и каза само:

— Остават ни още петнайсетина минути.

Кайро

Новината за Ангълтън — че след двайсет и три години в бента, ограждащ Пясъчния огън, се е появил пробив — дойде като гръм от ясно небе за Моли Кирнан, не на последно място защото тя и колегите й винаги бяха действали извънредно предпазливо, бяха взели всички мерки операцията да остане абсолютно недостъпна за външни хора.

След като първоначалният стрес отмина обаче, а той отмина доста бързо, тя просто се захвана за работа, упорито, съсредоточено и уравновесено — като Моли Мрамора, както на шега я наричаше Чарли. „Твърда като този изискан камък и също толкова красива!“