Пол Зюсман - Скритият оазис

Фадауи се озъби, всичките му бръчки като че ли се събраха около устата и очите, пръстът му се сви още по-силно на спусъка, докато връщаше дулото към главата на Флин, този път точно между очите. Настъпи тишина, дори цвърченето на щурците изчезна, сякаш те предчувстваха какво ще се случи; после Флин отново вдигна ръка и избута пушката встрани.

— Ти няма да ме застреляш, Хасан. Колкото и да ти се иска, колкото и да ме обвиняваш за онова, което се случи. Може би искаш да ме уплашиш — и повярвай ми, наистина съм уплашен, — но нямаш намерение да дръпнеш спусъка. Тогава защо не оставиш пушката и да се опитаме поне да поговорим?

Фадауи продължаваше да го гледа навъсено, очите му потрепваха, лицето му се кривеше. И изведнъж, съвсем неочаквано, той се усмихна.

— Знам за какво искаш да говориш с мене.

Тонът му изведнъж се смекчи, стана почти весел, напълно противоположен на онзи отпреди секунди, като че ли говореше съвсем друг човек.

— Виждал си се с Пийч, нали?

Флин се мъчеше да задържи лицето си безизразно, да не издава нищо. Беше невъзможно обаче да прикрие факта, че думите на Фадауи бяха улучили целта. Усмивката на египтянина стана още по-широка.

— И той ти е разказал за оазиса, нали? Че съм открил нещо. И на тебе ти се иска да научиш какво е. Нужно ти е да разбереш какво е. Точно затова си дошъл.

Вече се хилеше, защото усещаше ефекта от думите си, радваше му се и продължаваше да измъчва събеседника си.

— Знаех си, че ще се домъкнеш тук накрая, но не очаквах да е толкова скоро. Сигурно си в отчаяно положение. Много отчаяно.

Флин прехапа устна; чакълът бодеше болезнено коленете му.

— Не е каквото си мислиш, Хасан. Не става дума само за мене.

— Ама разбира се! Това е единствено за доброто на човечеството! За да се спаси светът! Ти винаги си бил алтруист.

Ухили се доволно и даде знак на Флин да се изправи.

— Беше прекрасно — заяви радостно. — Необикновено. Нещо, от което човек може да разбере повече за уехат сещат, отколкото от всички разпилени доказателства накуп. Най-голямото откритие в професионалната ми кариера. А знаеш ли какво го прави още по-удовлетворително? — Лицето му се озари. — Че ти никога няма да разбереш какво е то. Не и от моите уста. Най-важното откритие от Имти-Хентика насам — и всички данни за него са тук. — Вдигна пушката и допря приклада до слепоочието си. — И тук ще си останат.

Флин стоеше с безпомощно отпуснати ръце. Не знаеше какво да каже, как да извърти разговора.

— Блъфираш.

— Блъфирам ли? И така да е, ти никога няма да разбереш. Нито тази вечер, нито утре — никога. — Фадауи отново опря приклада до слепоочието си:

— Всичко е тук, здраво и читаво, заключено и запечатано. Сега, ако нямаш нищо против, аз изкарах три тежки години, вече не съм в първа младост, така че колкото и да се радвам на срещата ни, ще трябва да сложа край на общуването ни. Лека нощ, стари приятелю. Пожелавам ти лек път до къщи.

Сложи пушката в свивката на ръката си, потупа Флин по рамото и с прощална усмивка се отправи към входната врата на къщата си.

— Моля ви, помогнете ни.

Беше Фрея. Досега беше мълчала в джипа и бе оставила двамината да изиграят пиеската си. Сега обаче вече не можеше да се спре, така че отвори вратата и стъпи на чакъла.

— Моля ви — повтори и се приближи до Флин. — Имаме нужда от помощта ви.

Фадауи спря и се обърна изненадано. Бе стоял само на няколко метра от черокито, но вниманието му бе така съсредоточено върху Флин, че дори не я беше забелязал.

— Божичко — възкликна той, изцъка и поклати глава, докато я оглеждаше внимателно. — Знаех си, че нямаш никакво достойнство, Флиндърс, но да въвлечеш млада дама в тази противна работа… И то толкова красива млада дама.

Изведнъж обноските му станаха изцяло чаровни и учтиви; промяна, която — като се имаше предвид, че беше само по долнище на пижама — не беше ни най-малко мила, а направо отвратителна.

— Няма ли да ни запознаеш? — обърна се той към Флин.

— Остави тая работа, Хасан — рязко отвърна Флин, за когото развоят на събитията беше явно неприятен.

— Фрея. Казвам се Фрея Ханън.

Фадауи се усмихна, но в същото време челото му се сбръчка от някаква асоциация.

— Да не би…

— Сестра й е — поясни Флин и го изгледа ледено. — Сигурно не знаеш, но Алекс почина.

Едновременно с усмивката Фадауи се намръщи — като че ли различни части от лицето му отразяваха различни противоположни чувства.

— Много съжалявам, наистина — промърмори той след кратка пауза, погледът му се местеше от Фрея към Флин и обратно. — Много съжалявам. Сестра ви беше възхитителна жена.