Пол Зюсман - Скритият оазис

Вдигна ръка да пропъди някакъв комар, който жужеше около главата му; нещо в очите му, в мимолетното стягане на усмивката му говореше, че за миг се е почувствал несигурен, като актьор, който внезапно е забравил част от монолога си и не е сигурен как точно продължава текстът. Но почти веднага усмивката му отново стана широка, намръщеното изражение изчезна.

— Да, да, абсолютно очарователна жена. А и прекрасна. Трябва да добавя обаче, че сестра й е още по-хубава. Фрея казахте, нали?

— Остави тая работа! — Гласът на Флин се бе превърнал в заплашително ръмжене.

Фадауи не го и погледна, вниманието му беше насочено изцяло към Фрея.

— Съжалявам, че се срещаме при такива неприятни обстоятелства — започна той и отново замахна към комара, после свали ръка и приглади косата си. — Ако знаех, че ще дойдете, щях да се приведа в по-приличен вид. Както виждате, не съм в най-подходящото облекло. Ще разрешите ли?

Пристъпи, пое ръката на Фрея и целуна връхчетата на пръстите й.

— Божествена — прошепна. — Изцяло божествена.

— Стига вече, Хасан!

Флин бутна ръката му настрани и се обърна към Фрея:

— Хайде. Направихме, каквото можахме.

Опита се да я обърне към черокито, но тя се отърси от ръката му и остана на мястото си.

— Моля ви, господин Фадауи. Помощта ви е много важна за нас. Не мога дори да си представя какво сте преживели през последните три години и знам, че нямаме право да ви молим, но все пак ви умолявам. Помогнете ни. Кажете ни за оазиса. Моля ви.

Фадауи, изглежда, слушаше само наполовина — погледът му бе прикован в гърдите й, в добре очертаните под възтесничката блуза зърна.

— Възхитително — промълви той, очите му шареха между бедрата й и русите й коси. — Просто не мога да си спомня кога за последен път съм бил в компанията на толкова привлекателна млада дама. Всъщност това най-много ми липсваше в затвора — радостта от компанията на дами, тяхното приятелство, смехът и красотата им. А толкова обичам женската красота. Единственият допир до нея зад решетките беше една картичка с гола танцьорка в гробницата на Нахт, която някой ми беше изпратил, но мога да ви уверя — това беше жалък сурогат на истинската наслада.

Погледна за миг Флин с нещо лукаво в погледа, като ловец, който примамва животното в клопка; радваше се на предстоящото страдание на жертвата си.

— Да, да, много време изтече, откакто не съм виждал истинска жена гола — продължи той и прокара език по горната си устна. — Бедра, гърди, интимни…

— Стига! — спря го Флин. — Чуваш ли? Стига толкова. Не знам каква игра си намислил да играеш, но ние няма да слушаме как…

— Ти я харесваш, така ли е?

— Какво?

— Харесваш я.

Фадауи се хилеше, очите му святкаха още по-лукаво.

— Наистина я харесваш.

— Нямам престава за какво говориш.

— Имаш чувства към нея, привлича те. Ти…

— Спри!

Флин сграбчи ръката на Фрея по-грубо, отколкото възнамеряваше, и я задърпа към джипа. Фадауи извика след тях:

— Ще ви кажа, каквото ви интересува. За оазиса. Какво съм открил. Ще ви разкажа всичко.

Флин спря и се обърна, без да пуска ръката на Фрея.

— Къде се намира, какво представлява, всичко — обеща египтянинът. — Само че първо… — Направи пауза, замълча злобно и хлопна капана. — Искам да я видя гола.

Зениците на Флин се разшириха от гняв и отвращение и той отвори уста, готов да го наругае. Но в следващия миг Фрея отскубна ръка от хватката му и заяви:

— Добре.

Флин я погледна ужасено.

— Не! В никакъв случай!

— Тук или в къщата? — попита тя Фадауи, без да обръща внимание на Флин.

— Фрея, не мога да ти позволя…

— Тук или вътре? — повтори тя.

Флин отново сграбчи ръката й.

— Няма да…

— Да не си посмял да ми нареждаш какво може и какво не може да правя — сопна се тя, отскубна се и му се озъби. — Ясно ли ти е? Това няма нищо общо с тебе!

— Има абсолютно всичко общо! Ако не бях ти казал аз, никога нямаше да чуеш за този идиотски оазис. Няма да ти позволя да проституираш с някакъв извратен дъртак заради нещо, което Моли и аз…

— Това няма нищо общо с тебе, с Моли и с оазиса! — Лицето й пламна. — Правя го заради Алекс. Заради сестра ми. Заради мъртвата ми, убита сестра. Правя го заради нея, защото тя искаше да знае.

— Ако сериозно мислиш, че…

— Не е твоя работа какво мисля! Това е между мене и Алекс, и толкова!

— Господи, Фрея, това е последното, което Алекс би…

— Не искам да говоря повече с теб — изкрещя тя, обърна се към Фадауи и махна един кичур от очите си. — Та къде значи да се съблека?