Пол Зюсман - Скритият оазис

— Извинявай — измърмори. — Просто исках да съм сигурен.

Тя не му отговори от страх, че ако отвори уста, ще повърне. Висенето от тристаметрова скала май вече никога нямаше да й се струва чак толкова опасно.

Върнаха се в центъра, пресякоха Нил и поеха по широка пълна с коли улица, която накрая, след много изчаквания по светофарите, ги изведе покрай пирамидите; градът лека-полека остана зад тях, а жилищните комплекси и блокове отстъпиха място на гол пясък и шубраци. Всичко беше тихо и неподвижно; остана единствено тихото бучене на двигателя и съскането на гумите по асфалта. Пътен знак им съобщи, че до Александрия остават 213 километра. Започнаха да набират скорост.

— Ако искаш, пусни си някаква музика — предложи Флин и чукна с пръст по CD-то на джипа. — Чака ни още доста път.

Фрея поразгледа съдържанието на кутията с CD-та, подмина разните химни и богослужебни сбирки — че какво друго да очаква от Моли? — и накрая се спря на „Бавният влак“ на Боб Дилан. Извади диска и го пусна — от говорителите се разнесоха ниски протяжни тонове.

— И така, кой е този Хасан Фадауи? — попита тя, отпусна се и вдигна крака върху таблото. Пред тях се точеше низ от габарити — малки червени дупчици в живачния нощен пейзаж.

— Както вече ти казах в музея, тъкмо той откри папируса Имти-Хентика — отвърна Флин, даде мигач и задмина един камион. — Най-големият археолог, който се е раждал в тази страна. Жива легенда.

— Приятел ли ти е?

Ръцете му като че ли стиснаха волана малко по-силно.

— Бивш приятел би било по-точно — уточни той след кратка пауза. — А сега иска да ми отреже топките и да ме убие. С известно основание, ако трябва да съм откровен.

Тя го погледна и повдигна вежди. Изражението й казваше, че иска да научи повече. Той не обясни веднага, остана загледан напред и задмина още една кола, този път такси, натъпкано с жени в черни роби. Тъжният носов глас на Дилан изпълваше купето на черокито. Покрай тях прелитаха билбордове — Александрийската банка, Застрахователна агенция Фараон, Дънки Чертекс, Електрически крушки Осрам, — проблясваха за миг пред фаровете на колата и изчезваха. Фрея вече започваше да си мисли, че темата е изчерпана. Флин с въздишка се пресегна и намали силата на уредбата.

— До днес съм направил само две катастрофални грешки в живота си. Три, ако се брои и преспиването с жената на класния ми в училище. А от тези две по-скорошната е, че станах причина Хасан Фадауи да бъде хвърлен в затвора.

Поклати глава, облегна се, така че ръцете му се опънаха на кормилото, и потрепери — дали защото се отвращаваше от онова, което щеше да й разкаже, или защото наранената ръка го болеше, Фрея не би могла да каже. Един камион профуча в обратната посока и течението накара черокито да се разтресе. Нова пауза.

— Запознахме се, докато следвах в Кеймбридж. По ирония на съдбата по същото време урановата доставка на Гиргис се е насочвала към Скрития оазис. Той беше дошъл на едногодишна специализация. Запознахме се и Фадауи ме взе под крилото си, стана ми нещо като наставник — от него научих всичко, което знам за полевата археология. Като се има предвид разликата във възрастта ни, това така и не стана връзка между равни, пък и той може да прояви наистина отвратителни черти от характера си, когато поиска. Човек обаче трябва да му прощава, защото е наистина блестящ учен. Никога не бих защитил доктората си, ако го нямаше него, а когато кариерата ми в МИ6 се провали, той беше човекът, който ме прехвърли на преподавателска работа в Американския университет, като убеди Върховния съвет по антиките да ми предостави договор за разкопки в Гилфа. Всъщност нямаше да съм специалист в тази област, ако не беше той.

— Защо тогава го прати в затвора?

— Е, със сигурност не го направих умишлено. Беше повече…

Той махна с ръка, опитваше се да намери подходящата дума, но изглежда, не успя. Вместо това натисна бутона на прозореца и го спусна няколко сантиметра. Вятърът разроши косата му.

— Случи се преди три години. Двамата работехме по един от проектите му в Абидос, правехме повторни разкопки около погребалния комплекс Хасехемуи — няма да те отегчавам с подробностите. Някъде по средата на работата помолиха Хасан да помогне при консервациите в храма на Сети I, най-важния паметник в Абидос. Върховният съвет имаше нужда от доклад за състоянието на вътрешните светилища в храма, Хасан беше вече на разкопките и имаше опит в тия неща…

Той спря, забави колата и свирна на две рунтави камили, които се бяха появили пред фаровете на самото платно. Животните се стреснаха, обърнаха се и побягнаха обратно в пустинята.