Пол Зюсман - Скритият оазис

— Мога да отида до Гилфа… Мога… Мога…

— Единственото място, където ще отидеш, е Кайроската международна аерогара, а оттам ще вземеш първия самолет…

— Мога да отида да се срещна с Фадауи! — Почти го изкрещя. — Да, мога да се срещна с Хасан Фадауи — повтори и вдигна очи към Кирнан. — Той твърди, че знаел нещо. За оазиса. Поне така казват. Сигурно са глупости, но поне мога да поговоря с него.

Кирнан се канеше да възрази, но спря. Вгледа се с присвити очи в англичанина — явно премисляше нещата.

— Нали твърдеше, че той не иска да говори с тебе? — попита накрая. — Че казал, че по-скоро ще си отреже езика.

— Това е начин да ми каже да се разкарам. Иначе си струва да опитам. При положение, че залогът е толкова голям, сто на сто си струва, не мислиш ли?

Беше усетил, че тя започва да омеква, и реши да се възползва от възможността.

— Ще си уредя среща с него. И ако той ме отпрати, ще направя каквото искаш — ще си взема творческа отпуска и ще се върна в Англия за няколко седмици. Моля те, Моли, позволи ми да опитам. Толкова далече съм стигнал, за бога! Не ми отрязвай квитанцията. Особено сега, когато имаме още възможности. Не сега, особено сега!

Тя стоеше и го гледаше, дланта й се изкачваше към кръстчето на шията й.

— А какво ще стане с Фрея?

— Е, ако живеехме в идеален свят, тя щеше да вземе първия полет и да напусне страната — отвърна той. — Макар че ако съдя по впечатленията си досега, няма намерение да си тръгне кротко.

Кирнан скръсти ръце. Последва нова пауза.

— Окей — въздъхна тя накрая. — Иди да говориш с Фадауи. Ако изобщо знае нещо, виж какво е. Но ако са само глупости…

— Тогава се махам от страната. Честна шпионска.

Вдигна ръка до челото си в псевдокозируване.

Тя се усмихна, стисна рамото му още веднъж, взе безжичния телефон от стойката до вратата и изчезна в кухнята. След миг обаче той чу гласа й — Моли енергично и делово нареждаше на някого спешно да уреди два паспорта и да направи справка за свободните места във всички полети от Кайро през следващите дванайсет часа.

Флин се оказа прав — Фрея не си тръгна кротко.

Появи се след десетина минути, облечена с дрехите, които й беше намерила Кирнан: дънки, риза, жилетка и кецове. Стояха й удивително добре, макар да се бе наложило да подгъне малко дънките, а ризата и жилетката да й бяха съвсем малко теснички. Изобщо не бе помислила да си слага и сутиена — бездруго беше с три номера по-голям.

Когато Кирнан обясни какво са решили — че заради собствената й безопасност ще я качат на следващия самолет към място извън Египет, — тя отказа категорично. Била длъжна пред паметта на сестра си да остане и нямало да отиде никъде, докато не види Гиргис или в полицейска килия, или в ковчег. Опитаха се да я разубедят, да й внушат, че не е в състояние да направи нещо, което вече не е направено, но тя само махна с ръка и настоя да придружи Флин.

— Значи положението е следното — започна тя, застанала в средата на стаята с ръце на кръста. — Или работим заедно, или отивам в полицията. Или пък ме задържате тук насила. Интересно ще ми е обаче да видя как ще го направите.

Разкрачи крака и сви юмруци, като че ли се канеше да започне боксов мач. Кирнан отегчено тръсна глава, а Флин се усмихна.

— Мисля, че каузата ни е загубена, Моли. С Фрея ще се срещнем с Фадауи и ако не излезе нищо, заедно отлитаме от тук.

Кирнан не беше доволна.

— Боже мой, това заприлича на пазарлък!

Фрея обаче беше непреклонна и Моли бе принудела да отстъпи.

— Все едно споря с непослушни деца — измърмори тя. — Докъде съм се докарала само — да водя преговори как да върша собствената си разузнавателна работа.

Но не изглеждаше чак толкова ядосана и макар гласът й да оставаше суров, в очите й искреше весело пламъче.

— Само дано не ме накарате да съжалявам — въздъхна тя.

Флин също взе душ и се преоблече, но неговите дрехи бяха в по-неуспешна комбинация, отколкото на Фрея.

— Изглеждам като почетен член на гей клуб — измърмори той и посочи провисналата си розова риза и бродираните дънки.

Кирнан грабна дамската си чанта и ги поведе към улицата. На стотина метра от блока, до една детска площадка, беше паркиран сребрист спортен джип чероки.

— Вземи го. — Тя подаде ключовете на Флин и посочи залепения от вътрешната страна на предното стъкло пропуск. — Води се към посолството, така че по-лесно ще минаваш през разните проверки. Имаш ли пари?

Флин кимна.

— Ако онова, което ми каза, е вярно, ще е най-добре да не ми звъниш на мобилния. Нито на стационарните телефони.