Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Господи, извади ме от тук! Махни ме от него! Моля те, махни ме, преди да ми е сторил нещо! Господи! Господи! Господи!

В наши дни

Никой не можеше да каже със сигурност къде точно беше започнала веригата събития, довела в крайна сметка до сблъсъка.

Това, че нилската баржа беше излязла от курса си, не подлежеше на съмнение. Скифът също не трябваше да е в реката, не и след залез–слънце и с теч в корпуса, и определено не само с едно годно за употреба гребло.

Това бяха най-очевидните характеристики на инцидента. Сами по себе си обаче те не можеха да бъдат посочени като абсолютни причини за него — нито заедно, нито поотделно. Нужни бяха и много други случайни елементи за превръщането на една потенциално опасна ситуация в истинска трагедия.

Ако полицейският катер не беше отбил да заповяда на скифа да се върне на брега, той нямаше да се озове на курса на баржата. Ако дежурният на носа не си беше купил ново радио, нямаше да бъде така погълнат от футболното дерби в Кайро и щеше да вдигне по-рано тревога. Ако танкерът, каращ нафта за баржата в началото на пътуването й, не беше закъснял, тя щеше да отплава по график и да е далеч на север, когато скифът и хората в него излязоха в реката.

Имаше толкова много различни връзки, поредицата беше толкова объркана, оплетена и многонишкова, че при заключителния анализ бе невъзможно да се изолира една-единствена причина, върху която да се стовари цялата вина.

Само две неща можеха да се кажат със сигурност.

Първо, някъде към 21:15 ч., в ясна безоблачна вечер, по Нил стана ужасен инцидент на около километър южно от Луксор, свидетели на който бяха екипажът на полицейския катер и едно египетско семейство, излязло на пикник на лунна светлина на източния бряг на реката.

И второ, след инцидента животът на засегнатите вече никога нямаше да е същият.

Йерусалим

Девет месеца по-късно

Тук е тъмно като в пещера, което е добре.

Това означава, че тя не може да ме види. Не може да ме разгледа добре. За нея аз съм просто силует в сенките. Както и тя за мен.

Когато я последвах през вратата, тя се обърна и погледна право към мен. За момент си помислих, че може би знае кой съм — дори в полумрака, дори с качулката, скриваща лицето ми. Изражението й обаче не показваше, че ме познава. По-скоро показваше очакване. Надежда. Тя се обърна почти веднага и повече не ме погледна. Сигурно ме смята за някой вечерен богомолец.

Сега я наблюдавам. Високо в стените и по купола има прозорци, но те са мръсни, пък и навън е почти тъмно. Малкото светлина идва от месинговия полилей, висящ от тавана в другия край на катедралата, но дори тя успява само да омекоти сумрака наоколо. Тя стои почти директно под полилея, пред резбованата дървена преграда, която отделя олтара от останалата част на църквата. Аз съм при входа, на една от тапицираните пейки покрай стените. Отвън дъждът съска по плочите на двора. Времето не е каквото очаквах, но ще ми свърши работа. Благодарение на него мога да остана забулен. Не искам да виждат лицето ми. Нито тя, нито който и да било.

Завесата на входа внезапно се повдига и изплющява. Тя се обръща, мисли си, че някой влиза. Осъзнава, че е просто вятърът, и се обръща напред, към покрития с икони олтар. Сакът й е на килима до нея. Багажът е проблем. Или по-скоро пътуването, за което сакът намеква, е проблем. Защото ограничава времето ми. Тя като че ли чака някого, а това също е проблем. С един мога да се справя. С двама обаче е по-сложно. Може да се наложи да импровизирам. Може да се наложи да действам по-рано от планираното.

Тя отива до една от четирите огромни колони, поддържащи купола. На нея е окачена огромна картина в тежка позлатена рамка. Не виждам какво е нарисувано. И изобщо не ме интересува. Взирам се в нея и мисля. Пресмятам. Да действам ли по-рано от замисленото? Долавям миризмата на тамян.

Тя поглежда картината, после се връща при иконостаса и вдига ръка, за да погледне часовника си. Усещам глока в джоба на палтото си, но се тревожа, че гърмежът ще бъде чут дори през дъжда и веднага ще дотичат хора. По-добре да го направя по другия начин. Как не е проблем. Кога е проблемът. Трябва да разбера какво знае тя, но предвид багажа и вероятността да се срещне с някого…

Тя отново се отдалечава. В стената на катедралата има странични врати, водещи вероятно към някакви малки параклиси, макар да е прекалено тъмно, за да съм сигурен. Тя ги оглежда един по един, като се движи назад към мен. Пред най-близкия параклис част от пода е оградена с нисък дървен параван. Тя сяда на пейката зад паравана. Почти невидима е. Вземам жицата, повтарям всичко наум, преценявам вариантите. Само да не се искаше да я разпитвам…