Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Доктор Сафиа Ал Мааз, куратор на галерия Кенсингтън — представи я Флеминг, изправи се и й махна да се приближи.

Флеминг бе работил тук още преди Сафиа да поеме поста си. Започнал като обикновен пазач, той се беше изкачил по йерархичната стълбица до поста на шеф на охраната. Преди четири години беше осуетил кражба на предислямска скулптура от нейната галерия. Именно онова усърдие му беше спечелило сегашния пост. Семейство Кенсингтън знаеха как па се отплащат на онези, които са им направили услуга. Дори и след този поврат в кариерата си той винаги се бе отнасял с особена загриженост към Сафиа и нейната галерия.

Тя се приближи до групичката при мониторите, следвана от инспектор Самюелсън. Флеминг я докосна по рамото с болка в очите.

— Толкова съжалявам! Твоята галерия, работата ти…

— Колко сме изгубили?

Много, ако се съдеше по вида на Флеминг. Той посочи към един от мониторите и Сафиа се наведе напред. Камерата снимаше в момента. В черно и бяло тя видя картина от края на централния коридор в северното крило. Навсякъде се кълбеше дим. Мъже със защитни костюми се движеха по коридора. Неколцина се бяха събрали пред охранителната решетка, която водеше към галерия Кенсингтън. Сякаш оглеждаха някаква фигура, завързана за решетката, зловеща, подобна на скелет форма като полуразпаднало се плашило.

Флеминг поклати глава.

— След малко ще пуснем съдебния лекар да идентифицира останките, но и сега знаем, че са на Хари Мастерсън, един от моите хора.

Костите още димяха. И това е било човек? На Сафиа й се стори, че светът под краката й се накланя, и отстъпи крачка назад. Флеминг я прихвана за лакътя. Пламък, достатъчно силен да изпари плътта от костите, й се струваше немислим.

— Не разбирам — промълви тя. — Какво е станало?

Мъжът в синята военна униформа отговори:

— Точно върху това се надяваме вие да хвърлите известна светлина. — Обърна се към техника. — Върни назад до нула сто.

Техникът кимна.

Военният се обърна към Сафиа, докато заповедта му бъде изпълнена. Изражението му беше сурово, не предразполагащо.

— Аз съм командир Рандолф, представител на антитерористичния отдел на Министерството на отбраната.

— Антитерористичния? — Сафиа плъзна поглед по другите лица наоколо. — Бомба ли е избухнала?

— Това още не е установено, госпожо — каза командирът.

Техникът се размърда.

— Готово, сър. Рандолф посочи монитора.

— Бихме искали да видите това, но информацията е засекретена и не бива да говорите с никого за видяното. Разбирате ли?

Не разбираше, но въпреки това кимна.

— Пусни го — нареди Рандолф.

На екрана се виждаше задното помещение на галерия Кенсингтън. Всичко изглеждаше наред, макар стаята да беше тъмна, осветявана само от охранителните лампи.

— Това е заснето малко след един часа през нощта — поясни Рандолф.

Сафиа видя как нова светлина се появява откъм една съседна стая. Отначало й се стори, че някой е влязъл и носи лампа, вдигната високо. Но скоро стана ясно, че източникът на светлината се придвижва самостоятелно.

— Какво е това? — попита тя. Отговори техникът:

— Прегледахме лентата с различни филтри. Изглежда е явлението, наречено кълбовидна мълния — глобус от плазма, изхвърлен от бурята. За пръв път в историята е заснето едно от тези проклети неща.

Сафиа беше чувала за тези особени мълнии. Топки зареден с електричество въздух, които светят и се движат хоризонтално над земята. Появяваха се в открити равнини, в къщи, на борда на самолети, дори в подводници, но рядко причиняваха щети. Премести поглед към монитора с директната връзка към димящия обгорен коридор. Мълнията определено не можеше да е предизвикала такъв взрив.

Докато размишляваше върху това, на монитора се появи нова фигура — човек от охраната.

— Хари Мастерсън — каза Флеминг.

Сафиа си пое дълбоко дъх. Ако Флеминг беше прав, то това беше същият човек, чиито кости димяха на другия монитор. Искаше й се да затвори очи, но не можеше.

Охранителят последва сиянието на кълбовидната мълния. Изглеждаше също толкова озадачен като хората около нея. Вдигна радиостанцията си и докладва нещо, но записът беше без звук.

После светещата топка се спря над един от изложбените подиуми, който поддържаше желязна фигура. Падна надолу и угасна. Сафиа примижа, но нищо не се случи.

Охранителят продължаваше да говори в радиостанцията… после изглежда нещо го стресна. Обърна се точно когато стъкленият куб се пръсна. Миг по-късно се появи и втора експлозия, като бял плисък, после екранът потъмня.