Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Сафиа кимна, обърна се и започна спускането. Чу Пейнтър да казва на Корал:

— Ще ми трябва мотопеда ти.

11:44

Синьото въртящо се кръгче на предавателя угасна пред очите на Касандра. Тя стисна юмрук. Кураторката отново беше изчезнала.

— Карай натам — процеди Касандра през зъби. — Веднага.

— Вече почти стигнахме.

От мрака се появи каменна стена, полусрутена, проядена от пясъците, повече очертание, отколкото материя, осветена от фаровете им.

Бяха стигнали до руините.

Кейн погледна към нея.

— Какви са заповедите?

Касандра посочи към отвор в стената, близо до една срутела кула.

— Хората ти да слизат. Искам руините блокирани. Никой да не напуска пропастта.

Кейн намали скоростта на трактора, колкото командосите да скочат от страничните врати над въртящите се вериги. Двайсет мъже, тежко въоръжени, се пръснаха в бурята и изчезнаха през пролуката в стената.

Кейн подкара трактора напред бавно като охлюв.

Тракторът изхрущя над каменните основи на древната стена и се озова във вътрешния периметър на стария Убар. Фаровете му пронизваха мрака само на метър-два сред воя на бурята и навявания от вятъра пясък.

Понорната яма лежеше пред тях, тъмна и мълчалива.

Време беше да се сложи край на всичко това.

Тракторът спря. Фаровете му пронизаха тъмнината напред.

Мъже се бяха проснали по корем покрай ръба, прикривайки се зад големи камъни и отломки от руините. Касандра изчака отрядът да заеме позиции, обграждайки ямата отвсякъде. Слушаше кратките им реплики по радиостанцията.

— На позиция, квадрант три…

— Мангуста четири, на кулата…

— Гранатомети на позиция и заредени…

Касандра натисна „команда Q“ на клавиатурата си и двайсет и един червени триъгълника разцъфнаха върху координатната мрежа на екрана. Всеки от командосите имаше локаторен маяк, прикрепен към униформата. Тя гледаше на екрана как отрядът заема позиция, без колебание, бързо и професионално.

Кейн насочваше хората си от командния трактор. Стоеше прав с ръце на таблото и се взираше през предното стъкло.

— Всички са на позиция. Не се забелязва движение долу, всичко е тъмно.

Касандра знаеше, че Сафиа е там, скрита под земята.

— Осветете ямата. Кейн предаде заповедта.

Навсякъде покрай ръба се включиха дузина прожектора насочени надолу към ямата. Пропастта грейна на фона на бурята.

Кейн вдигна ръка към слушалката в ухото си. Заслуша се, после каза:

— Не се забелязват вражески единици. Мотопеди и бъгита на дъното.

— Виждат ли някакъв вход — на пещера или нещо друго? Кейн кимна.

— Където са паркирани возилата. Черна дупка. Вече трябва и ние да получаваме образ. На трети канал.

Касандра отвори друг екран на лаптопа си. Видеокартина в реално време. Образът трептеше, точиците се размазваха и вибрираха. Статични смущения. Електрически разряд затанцува по външната антена.

Бурята демонстрираше пълната си мощ.

Касандра се наведе по-близо. На екрана се виждаше потрепващ образ на дъното на пропастта. Пясъчни мотопеди с огромни възлести гуми. Пустинни бъгита „Сайдуиндър“. Но всички те бяха изоставени. Къде бяха хората? Образът се люшна и се фокусира върху тъмна дупка, три метра широка. Изглеждаше прясно изкопана, проблясваше и отразяваше светлината от прожекторите.

Вход на тунел.

И всички зайци се бяха скрили в дупката.

Изображението се разми, фокусира се, после отново изчезна. Касандра изруга наум. Искаше лично да види това. Затвори безполезния прозорец на екрана и огледа триъгълниците на командосите върху координатната мрежа на района около ямата. Никой не би могъл да се измъкне през блокадата.

Касандра разкопча предпазния колан.

— Ще ида да огледам. Поемаш командването тук.

Мина в задното отделение и отвори плъзгащата се странична врата. Вятърът я блъсна назад, зашлевявайки я право в лицето. Тя се приведе ядно срещу порива, уви шал около устата и носа си, стъпи върху веригата на трактора и скочи на пясъка.

Тръгна напред, като се опираше с една ръка на веригата. Ветровете я блъскаха ожесточено. С уважение си спомни за хората на Кейн. Когато самата тя беше на завет във вътрешността на танка, придвижването им и се беше сторило задоволително — бързо, ефикасно, без размотаване. Сега го прецени като изключително.

Мина пред трактора и застана между фаровете. Последва лъчите им към ямата. Беше въпрос на няколко крачки, но докато стигне до ръба, вече едва чуваше ръмженето на танка през воя на бурята.