Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

С това не би постигнал целта — да прихванат и върнат изследователската документация за орбиталното плазмено оръдие. Занг беше успял да открадне информацията от солидно защитен федерален сървър, оставяйки червей след себе си. На следващата сутрин един техник от Лос Аламос на име Хари Клайн отворил файла и без да иска, стартирал информационния червей, който се заел да изяде всички отпратки към оръжието, като в същото време изсрал фалшива следа, уличаваща Клайн. Тази компютърна измама коства на детективите две седмици, докато проследяваха фалшивата информация.

Дузина агенти от АИОП се бяха потили над червейските лайна, докато установят истинската самоличност на крадеца — Ксин Занг, шпионин, регистриран като технолог в Чангнет, телекомско парвеню със седалище в Шанхай. Според разузнаването на ЦРУ откраднатата информация беше в портативния компютър в апартамента на Занг. Харддискът беше защитен със сложна кодирана система. Една-единствена грешка при опит да се получи достъп до компютъра би изтрила всичко.

Това не биваше да се допуска. В Лос Аламос нищо не беше оцеляло след червея. Според предварителните оценки загубената информация щеше да върне програмата назад с цели десет месеца. Но най-неприятната последица беше, че откраднатите резултати щяха да изстрелят китайската програма с цели пет години напред. Файловете съдържаха някои феноменални пробиви и удивителни нововъведения. АИОП трябваше да предотврати това. Задачата им беше да се доберат до паролата на Занг и да приберат компютъра.

Времето им изтичаше.

Пейнтър наблюдаваше на стъклото на един автомат, тип „Колело на късмета“, как Занг и бодигардовете влизат в експресния асансьор, който водеше директно до частните апартаменти на върха на сградата.

Пейнтър докосна микрофона на гърлото си и прошепна:

— Качват се.

— Разбрано. Чакам сигнал, командире.

Докато вратите се затваряха, Пейнтър хукна към един съседен асансьор. Напреко беше опъната яркожълта лента с големи черни букви — НЕ РАБОТИ. Пейнтър мина през нея, натискайки в движение бутона. Вратите се отвориха и той влетя вътре. Отново докосна микрофона.

— Готово! Действай! Санчес отговори:

— Дръж се.

Когато вратите на асансьора се затвориха, той се опря на махагоновата ламперия с широко разтворени крака.

Кабинката се стрелна нагоре и го натисна към пода. Мускулите му се напрегнаха. Гледаше как светещите номера на етажите се катерят нагоре все по-бързо. Санчес беше пренастроила тази кабина на максимално ускорение. Освен това беше забавила асансьора на Занг с двайсет и четири процента, което не можеше да се забележи.

Когато кабината на Пейнтър стигна до трийсет и втория етаж, намали рязко и се разтресе. Краката му се отделиха за миг от пода, после се строполиха обратно. Мушна се през вратите веднага щом започнаха да се отварят, като внимаваше да не размести лентата пред тях. Погледна индикатора на съседния асансьор — кабинката на Занг беше три етажа по-надолу и се изкачваше.

Налагаше се да побърза.

Пейнтър хукна по коридора с апартаментите и откри номера на Занг.

— Какво е положението? — прошепна той.

— Момичето е приковано с белезници към леглото. Двама охранители играят на карти в централната стая.

Санчес беше поставила моливни камери във вентилационните отвори на стаята и наблюдаваше. Пейнтър отключи вратата на отсрещния апартамент.

Касандра Санчес седеше сред оборудването си за електронно наблюдение и мониторите като паяк в паяжина. Облечена беше в черно, от ботушите до блузата. Дори презраменният и кожен кобур с автоматичен Зиг 45 — и калибър и коланът бяха в тон с облеклото й. Беше снабдила пистолета си с гумирана дръжка и беше пригодила ударника за силната си лява ръка. Беше изключително точен стрелец, обучена — също като Пейнтър — в специалните сили, преди да постъпи в Сигма.

Очите и го посрещнаха с искрицата на адреналина, който се излива във вените в началото на всеки край.

Собственият му дъх се учести, като я видя. Гърдите и издуваха тънката материя на копринената риза, прилепена плътно от каишките на презраменния кобур. С усилие вдигна поглед към очите й. Работеха заедно от пет години, но едва наскоро чувствата му към нея се бяха задълбочили. Работните обеди се превърнаха в по едно след работа, а накрая и в Дълги вечери. Ала все още оставаха непресечени граници, предпазливо поддържана дистанция.

Касандра сякаш усети мислите му и отклони поглед, предпазлива както винаги.