Джеймс Ролинс - Черният орден

Спомни си казаното от Анна за еволюцията и интелигентния дизайн. Анна беше убедена, че именно квантовото измерване тласка потенциала в определена посока и го превръща в реалност. Аминокиселините се съчетали в първия репликиращ се протеин, защото животът бил по-доброто квантово измерващо устройство. А съзнанието, като едно още по-добро квантово измерващо устройство от живота сам по себе си, се развило по същата причина. Още една брънка в еволюционната верига. Лиза си го представи.

АМИНОКИСЕЛИНИ >> ПЪРВИЯТ ПРОТЕИН >> ПЪРВИЯТ ЖИВОТ >> СЪЗНАНИЕТО >> ???

Спомни си и друго от странните твърдения на Анна, когато й беше поставила въпроса за ролята на Бог във всичко това. На пръв поглед квантовата еволюция отричаше участието на Бог във внезапните полезни мутации, но Анна беше сложила точка на разговора с думите „ти гледаш на това от грешен ъгъл, по грешен начин“. Тогава Лиза беше отдала неясния й аргумент на изтощението. Но може би Анна бе размишлявала по същия въпрос. Какво лежеше в края на еволюцията? Просто поредното квантово измерващо устройство, съвършено и неподатливо на вредни влияния?

И ако е така, то Бог ли беше?

Не знаеше отговора на този въпрос. Знаеше само, че иска Пейнтър да живее. Може и да беше скрила от другите точно колко дълбоки са чувствата й към него — може да го беше крила дори от себе си, — но повече не можеше да го крие.

Отвори сърцето си и разкри уязвимостта си.

Камбаната жужеше, сиянието й набъбваше и Лиза погледна истината в очите.

Може би точно това бе липсвало в живота й досега, може би затова мъжете й доскучаваха толкова бързо, може бе затова бягаше. За да не види никой онова, което толкова лесно можеше да бъде наранено. Криеше ранимостта си зад броня от професионализъм и небрежни флиртове. Криеше сърцето си. Нищо чудно, че беше сама на един планински връх, когато Пейнтър връхлетя в живота й.

Но вече не.

Вдигна глава, наведе се и целуна Пейнтър по устните, изля от себе си онова, което цял живот се бе опитвала да скрие.

Затвори очи, отброяваше наум последните секунди. Отвори сърцето си и си пожела бъдеще за този мъж, пожела му здраве, сила и душевно спокойствие, но най-вече — пожела си повече време с него.

Какво всъщност правеше Камбаната? Отваряше квантова връзка към онзи велик квантовоизмерващ инструмент в края на еволюционната верига, отваряше лична връзка с великия дизайнер?

Лиза знаеше какво трябва да направи. Освободи се от учения в себе си, освободи се от самата себе си. Целта й беше отвъд съзнанието, отвъд молитвата.

Беше чисто и просто вяра.

И в чистотата на този миг в Камбаната се ливна ослепително сияние, което ги съедини и превърна реалността в потенциал.

Грей дръпна лостчето и щитът започна да се спуска. Всички бяха затаили дъх. Какво щяха да видят вътре? Двигателите громоляха.

Монк му хвърли тревожен поглед.

В тишината се чу тих звън.

Ударната камера бавно се появи пред погледите им. Камбаната, тиха и тъмна, клечеше инертна в центъра… после се появи Лиза, наведена над Пейнтър, с гръб към тях.

Никой не каза нищо.

Лиза бавно се обърна, надигна се. Сълзите, задържали се за кратко по миглите й, се стичаха свободно. Изправи се и вдигна и Пейнтър.

Той не изглеждаше по-добре отпреди. Блед, слаб, безсилен. Но вдигна главата си сам и погледна Грей.

Очите му гледаха ясно.

Вълна от облекчение заля Грей.

А после тихият звън се чу отново.

Пейнтър хвърли поглед натам… после пак погледна Грей. Устните му помръднаха, но думи не се чуха. Грей пристъпи по-близо, за да го чуе.

Пейнтър примижа в усилието си да му предаде някакво послание. Раздвижи отново устни. Думата беше неясна, почти не се чу. Грей с тревога се запита дали Камбаната не е увредила мозъка на шефа му.

— Бомба… — хрипливо повтори Пейнтър.

И Лиза го чу. Погледна в същата посока като Пейнтър. Към тялото на Болдрик Вааленберг. И изведнъж бутна Пейнтър към Монк.

— Дръж го.

Тръгна към разкривения труп на стареца. По някое време, незабелязан и неоплакан, Болдрик най-после беше издъхнал.

Грей тръгна след нея.

Лиза коленичи и вдигна единия ръкав на трупа. На китката му имаше голям часовник. Тя обърна циферблата нагоре. Секундна стрелка се движеше над дигитален брояч.

— Това вече сме го виждали — каза Лиза. — Сърдечен монитор, свързан към микропредавател. Броенето започва, след като сърцето спре.

И завъртя ръката на стареца така, че Грей да види брояча.