Джеймс Ролинс - Черният орден

Лиза посочи звездата на Давид.

— Явно е свързано с това тук. Но аз не познавам значението на този символ.

Грей го познаваше. Беше изучавал различните религии и духовни учения на млади години, а после и като част от подготовката си в Сигма.

— Значението на звездата не е еднозначно. Тя е символ на молитвата и вярата. А може би и на нещо повече. Обърнете внимание, че шестолъчната звезда всъщност представлява два триъгълника, наложени един върху друг. Единият сочи нагоре, другият — надолу. В еврейската Кабала двата триъгълника съответстват на китайските ин и ян, светлината и мрака, тялото и душата. Единият триъгълник символизира материята и тялото. Другият — нашата душа, духовната ни същност, съзнанието ни.

— А когато са съединени, са и двете — каза Лиза. — Не само частица или вълна… а и двете, едновременно.

Грей долови вълнението в гласа й, сякаш Лиза беше на прага на разбирането, на просветлението.

— Какво?

Лиза погледна към ударната камера.

— Анна каза, че по принцип Камбаната е квантово измерващо устройство, което манипулира еволюцията. Квантовата еволюция. Всичко се върти около квантовата механика. Това трябва да е ключът.

Грей смръщи чело.

— Какво имате предвид?

Лиза обясни онова, на което я беше научила Анна. Грей беше учил биология и физика по време на подготовката си в Сигма и не се нуждаеше от пространни обяснения.

Затвори очи и се опита да открие баланса между звездата на Давид и квантовата механика. Имаше ли отговор, който да съчетава и двете?

— Казахте, че Хуго е влязъл в камерата сам? — попита той.

— Да — тихо отвърна Лиза, сякаш усещаше, че трябва да го остави сам с мислите му.

Грей се съсредоточи. Хуго му беше дал ключалката. Лиза му беше дала ключа. Сега всичко зависеше от него. Отърси се от усещането за притискащото го време и остави ума си да прехвърли и огледа парченцата и уликите, да тества и отхвърля решенията.

Като една от главоблъсканиците на Хуго.

Както беше станало и със звездата на Давид, правилната комбинация се роди сякаш по своя воля в главата му. Толкова чиста, толкова съвършена. Как не се беше сетил по-рано!

Грей отвори очи.

Изглежда, Лиза съзря нещо в лицето му.

— Какво?

Грей се изправи.

— Включете Камбаната на зареждане. — И тръгна към контролното табло. — Веднага!

Лиза се подчини без никакви въпроси.

— Нужни са четири минути, за да достигне нивото на палиативния импулс. — Метна поглед към Грей, без да спира да работи. — Какво по-точно правим?

Грей се обърна към Камбаната.

— Хуго не е влязъл в камерата съвсем без инструменти.

— Но Анна…

— Не — прекъсна я Грей. — Влязъл е със звездата на Давид. Влязъл е с молитва и вяра. Но най-вече, влязъл е със свой собствен квантов компютър.

— Какво?!

Грей заговори бързо — знаеше, че е прав.

— Съзнанието озадачава учените от векове… или поне още от Дарвин насам. Какво представлява съзнанието? Само мозъкът ни? Само електрически импулси, предавани по нервните клетки? Къде минава границата между мозъка и ума? Между материята и духа? Между тялото и душата?

Той посочи символа.

— Според това изследване границата е там. Ние сме двете неща едновременно. Ние сме и вълна, и частица. Тяло и душа. Самият живот е квантово явление.

— Виж, не знам какво имаш предвид, но да знаеш, че нищо не ти се разбира — каза Монк и се приближи до него, държеше Фиона за ръка.

Грей си пое дълбоко дъх, обзет от дълбоко вълнение.

— Съвременната наука отрича духовността и определя мозъка просто като свръхсложен компютър. Съзнанието се поражда като страничен продукт от сложната електрическа проводимост и връзка на невроните, най-общо казано — компютър на принципа на невралната мрежа, който оперира на квантово ниво.

— Квантов компютър — каза Лиза. — Това вече го каза. Но какво означава всичко това, по дяволите?

— Виждали сте компютърни кодове, разбити до основните им градивни части. Страници след страници, пълни с нули и единици. Така мислят съвременните компютри. Включват и изключват, включват и изключват. Нулата или единицата. На теория квантовият компютър, ако можехме да построим такъв, предлага и трети избор. Познатите нула или единица… но и трети вариант. Нула и единица.

Лиза примижа.

— Като електроните в квантовия свят. Те могат да бъдат вълни или частици, или и двете едновременно.

— Трети избор — каза Грей и кимна. — Не звучи грандиозно, но ако се добави и тази възможност към арсенала на компютъра, той ще може да извършва многобройни алгоритмични задачи едновременно.