Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Цианобактериите не бяха само в очите й… а навсякъде.

Лиза беше така поразена от откритието си, че минаха няколко секунди, преди до съзнанието й да стигне нещо друго — очите на пациентката бяха отворени и гледаха право в нея.

Напуканите устни помръднаха.

Думите бяха толкова тихи, че Лиза не толкова ги чу, колкото разчете смисъла им по движението на устните.

— К-коя сте вие?

20:12

Гласът стигаше до него по слушалката на радиостанцията. Монк се качваше по стълбите от долните нива. Беше слязъл долу да провери какъв е достъпът до частния док на Райдър Блънт, където милиардерът държеше лодката си. Охрана там нямаше. Сигурно малцина знаеха за спускателния механизъм, предназначен за лично ползване от собственика на кораба.

— Електронният ключ за люка е у мен — тъкмо казваше Райдър. — Измъкна ли се оттук, ще сляза долу и ще подготвя лодката за спускане. Ти ще можеш ли сам да измъкнеш доктор Къмингс?

— Да — каза Монк в микрофончето. — Колкото по-малко шум се вдигне, толкова по-добре.

— И си подготвил всичко?

— Да, мамо. — Монк въздъхна. — След половин час ще съм готов. Когато ти дам знак, знаеш какво да правиш.

— Разбрано. Край.

Монк стигна до следващата стълбищна площадка, свърна към един служебен килер и извади одеялото, възглавницата и дрехите, които беше скрил там.

Слушалката в ухото му изжужа отново.

— Монк?

— Лиза? — Погледна си часовника. Рано беше. Пулсът му се ускори. — Нещо не е наред ли?

— Не. Просто… Малка промяна в плана. Трябва да вземем още един човек.

— Кой?

— Пациентката ми. Тя се събуди.

— Лиза…

— Не можем да я оставим тук — настоя тя. — С нея става нещо много странно и то е ключът към всичко. Не бива да я оставяме в ръцете на Гилдията.

Монк издиша бавно през нос, преценяваше възможностите.

— Може ли да се движи?

— Слаба е, но може да върви. Така поне мисля. Няма как да проверя, защото при нея има санитари. Обаждам ти се от моята каюта. Оставих я за малко сама, заръчах й да се прави, че още е в безсъзнание.

— И казваш, че тази жена е много важна?

— Абсолютно.

Монк й зададе още няколко въпроса, уточни някои допъляителни подробности, като променяше плана в движение. Накрая Лиза затвори, за да подготви нещата от своята страна.

— Райдър? — каза Монк.

— Чух — обади се австралийският милиардер. — Радиото ми беше включено.

— Ще трябва да ускорим нещата.

— Без майтап? Ти кога тръгваш?

Монк свали предпазителя на оръжието си.

— Веднага.

20:16

Лиза се върна в съседната каюта. Беше си облякла пуловер. Преди да излезе, се беше оплакала на санитарите, че й е студено — претекст да се върне за малко в каютата си, за да се свърже с Монк.

Когато влезе, Хърбел и Щърбел още зяпаха филма по телевизията. В момента се вихреше престрелка. А реалността май скоро щеше да се превърне в имитация на изкуството.

Е, дано не се стигнеше дотам.

Лиза се обърна към съседната стая… и насмалко да ахне.

Доктор Девеш Патанджали стоеше до леглото, сплел пръсти зад гърба си. Сюзан лежеше неподвижно под изолационната палатка, очите й бяха затворени, дишането — равномерно.

Девеш изобщо не трябваше да е тук.

— А — каза той, без да се обръща. — Как е нашата пациентка, доктор Къмингс?

20:17

Вратите на асансьора се отвориха със звън пред президентския апартамент. Монк, уморен и раздразнен, тръгна по коридора. Носеше сгънато одеяло и възглавница.

Приближаваше двамата пазачи на пост пред двойната врата.

Единият седеше на стол, другият се отблъсна от стената на която се подпираше.

— Давай — каза отсечено Монк в микрофончето на радиостанцията си.

Това беше уговореният сигнал.

Приглушен изстрел се чу иззад вратата на апартамента — Райдър беше отстранил постовия вътре.

Пазачът до стената се обърна стреснато.

Монк не чака повече. Вдигна и двете си ръце — във всяка държеше пистолет — единия пъхнат в калъфката на възглавницата, другия увит в одеялото. Опря възглавницата в гърба на мъжа и натисна спусъка. Докато онзи падаше с прекъснат гръбнак, Монк пусна втори куршум в главата му.

Трупът още не беше стигнал земята, когато Монк се обърна към мъжа на стола и насочи увития в одеялото пистолет.

Натисна спусъка… два пъти.

20:19

Лиза влезе в спалнята.

— Доктор Патанджали, добре, че сте тук — каза тя и преглътна стомашния сок, който лъжата качи в гърлото й. Трябваше да разкара Девеш по най-бързия начин. Монк знаеше само за двамата санитари в предната стая.