Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Е, веселбата определено започваше.

20:32

Лиза висеше в хватката на Хърбел, който я стискаше здраво за гърлото. Беше си наврял носа в лицето й и крещеше, пръскайки слюнка:

— К’во правиш със системите ма, кучко смотана? Какво правеше, сваляше ги — всички включени в Сюзан системи, уринарния катетър, интравенозната система, централния източник. Подготвяше я за бягството. За жалост филмът в съседната стая беше свършил, Хърбел беше станал да пусне една вода и на път към тоалетната беше минал достатъчно близо до свързващата двете стаи врата, за да разбере, че нещо не е наред.

Щърбел, от своя страна, проверяваше пациентката. Обърна се към побратима си и заговори бързо на руски. Лиза не разбра казаното, но от тона ставаше ясно, че нещо никак, ама никак не е наред.

Лошо.

Все така притисната с гръб към вратата на балкона, Лиза усети как някой почуква по стъклото зад нея.

„Моля те, Господи, дано да е Монк!“ Посегна зад гърба си и успя да стигне с върха на показалеца си до резето. Повдигна го със сетни сили нагоре.

Вратата се отвори и я повлече със себе си.

Изненадан от неочаквания маньовър, Хърбел загуби равновесие, политна напред и разхлаби хватката си около гърлото й. Лиза се опита да остане на крака, но тупна безславно по задник.

Нечия ръка се стрелна мълниеносно през отворената врата на балкона, сграбчи Хърбел за предницата на мантата и го издърпа навън. Приглушен изстрел, после затихващ вик.

Хърбел току-що се беше уредил с непредвидена баня.

Щърбел отстъпваше към другия край на леглото и се мъчеше да измъкне пистолета от презраменния си кобур, толкова сащисан, че не се сещаше да извика. Лиза посегна към собственото си оръжие, но установи, че е седнала отгоре му.

Монк се появи на прага, осветен от поредната светкавица. И мокър до кости. Пистолетът му беше вдигнат. Изстрелът щеше да се чуе силно, но нямаше друг начин.

А после някой се изправи зад Щърбел и коленичи неуверено на леглото.

Сюзан, със скалпел в ръка Замахна и заби скалпела в тила на санитаря. Той пусна пистолета и размаха ръце.

Монк се хвърли напред, сграбчи го за колана и го извлече на балкона.

— Иди да видиш как е братлето ти. Този път нямаше дори вик.

Монк се върна, бършеше ръце в панталона си.

— Е, има ли готови за тръгване? След което се възцари хаос.

Лиза изтича при вратата на каютата да я заключи, а Монк се зае да доразкачи Сюзан от оборудването — махна датчиците на ЕКГ-то, ЕЕГ — то, Доплеровия сонограф.

Лиза съблече пуловера си и помогна на Сюзан да го нахлузи, после й помогна и с резервните хирургически панталони, които намериха в стаята. Макар да залиташе, Сюзан се оказа по-силна, отколкото можеше да се очаква след петседмична кататония.

Може да беше от адреналина, може да беше и от нещо друго.

Така или иначе, излязоха на балкона, където ги чакаше бурята. Монк улови пожарникарска примка, погледна Сюзан и зяпна. После погледна Лиза и попита:

— Някаква идея защо приятелката ти свети в тъмното?

Сюзан се смути и дръпна ръкавите на пуловера по-надолу. Малко по-рано Лиза й беше демонстрирала странния феномен, като бе загасила за кратко лампите в стаята.

Лиза махна на Монк да се залавя за работа.

— Ще говорим по-късно.

Монк се намръщи, но все пак пое без повече приказки нагоре, издърпваше се по въжето с лекота на яките си мускули и синтетичната протеза.

Лиза помогна на Сюзан да се вмъкне в примката.

— Ще се справиш ли?

— Налага се — отвърна Сюзан. Трепереше цялата.

След кратко маневриране Монк и Райдър започнаха да я издърпват нагоре.

Лиза чакаше нервно на балкона.

А после на вратата се почука силно и тя замръзна.

Чу се гневен вик.

Доктор Девеш Патанджали!

Явно се беше опитал да отключи с електронната си карта но вратата беше залостена отвътре. Ново, по-силно тропане.

Лиза се наведе през парапета и погледна нагоре.

Видя подритващите крака на Сюзан. Двамата мъже й помагаха да се прехвърли през парапета..

Лиза измъкна пистолета от колана си и извика:

— По-бързо! Някой идва!

Вятърът и гръмотевиците погълнаха гласа й.

Откъм вратата на каютата се чу трясък. Избиваха я. А после изтрещя и пушка. Силно като оръдеен залп.

Откъм горната палуба се чу вик.

Монк явно беше чул стрелбата.

Примката падна до рамото й — бяха я хвърлили, вместо да я спуснат бавно. Вятърът и инерцията я блъснаха силно в гърдите на Лиза. Тя не й обърна внимание, а хукна назад към балконската врата, хвана пердето и го дръпна докрай, после затвори плъзгащата се врата.