Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

— Където с малко късмет Сейчан вече ще е открила последния ключ — довърши Вигор.

— И тогава ще имаме нещо, с което да се пазарим — каза Грей. Въпреки всичко обаче Грей знаеше, че успехът на сложния му план зависи от едно-единствено нещо.

От това дали Пейнтър ще намери начин да освободи родителите му.

И от още нещо, разбира се — от това самият той да не е допуснал груба грешка в преценката си.

13:06

Сейчан чакаше в хотелската стая е изглед към западния вход на Хагия София. Седеше до прозореца, на петия етаж. Бузата й беше опряна до приклада на снайпер „Хеклер amp; Кох“ PSG1. Сейчан се взираше през телескопичния мерник, фокусиран върху площада пред църквата.

Беше видяла как полицията идва и скоро след това си тръгва.

Какво беше станало?

Ковалски се беше проснал на леглото зад нея, ядеше маслини и чистеше петте пистолета и едрокалибрената карабина НАТО А — 91.

Бяха ходили на пазар, за да попълнят запасите си.

Ковалски си свиркаше, без да спира да премята костилка от маслина из устата си. И определено започваше да й лази по нервите. Но поне беше „на ти“ с оръжията.

От поста си Сейчан имаше чист изглед към улицата, парка и площада. Следеше дали някой няма да прояви по-особен интерес към църквата, извън туристите, които поспираха да щракнат някоя и друга снимка и продължаваха по пътя си. Следеше и за по-обемист багаж, който да скрие тежко въоръжение.

Дотук нищо подозрително. Или това, или преценката й започваше да сдава багажа.

С особено внимание наблюдаваше всички, които влизаха и излизаха в храма-музей през западните Императорски порти. Нагласила беше фокуса така, че да вижда ясно лицата. Стремеше се да ги запомня. Ако едни и същи хора влизаха и излизаха периодично, това би било знак, че мястото е под наблюдение.

А тя искаше да знае къде са позиционирани вражеските единици.

В случай че се стигнеше до престрелка.

Дотук нищо, което беше адски странно.

Къде бяха хората на Насър? Досега трябваше да са пристигнали и да са заели позициите си. Гилдията разполагаше с предостатъчно ресурси в Истанбул. Новите им оръжия бяха достатъчно доказателство за това. Дали пък Насър не беше предпочел икономичен режим на работа? Да сведе до минимум живата сила? Колкото по-малко бяха хората му, толкова по-лесно щяха да се слеят с фона.

Въпреки това й се струваше нелогично.

— Нещо не е наред — измърмори тя и мерникът й кривна леко встрани.

Каква игра играеше Насър?

Съсредоточи вниманието си върху картината долу. Висок мъж излезе от църквата. Вървеше с дълги крачки, спокойно. Сейчан фокусира обектива върху него и приближи брадатото му лице.

Е, това вече беше нещо друго.

Не знаеше името му, но го беше виждала и преди. Беше се срещнал с Насър преди две години и му беше предал дебел плик. Тогава Насър не знаеше, че Сейчан го е проследила и е документирала срещата му. Снимките на непознатия агент сега лежаха в трезора на една швейцарска банка. Един вид застраховка за черни дни.

Или за слънчев ден като днешния.

— Нищо чудно, че Насър я кара икономично — измърмори тя. Копелето си имаше вътрешен човек в Хагия София. Това не предвещаваше нищо добро. Щом този тип си тръгваше, значи някой беше поел поста му.

Високият спря насред площада и извади от джоба си телефон.

Сигурно се обаждаше на Насър да го уведоми, че плячката му е на сигурно място в църквата.

Собственият й мобилен телефон зазвъня.

Странно.

Тя посегна слепешката към апаратчето, натисна копчето за приемане на разговора и го вдигна към ухото си.

— Ало?

— Здравейте — отговориха бодро от другия край на линията. — Опитвам се да се свържа със Сейчан. Казаха ми да се обадя на този номер, за да се уговорим къде да се срещнем. С гореща препоръка от страна на двама души — един свещеник и един американец.

Сейчан настръхна, докато слушаше, и едновременно с това следеше лицето на мъжа долу: устните му се движеха в пълен синхрон с гласа в ухото й.

— Аз съм Балтазар Пиносо, от ватиканския отдел по история на изкуството.

Ако не друго, сега поне разполагаше с име, което да прикачи към снимката на Насър с непознатия. Балтазар Пиносо. Оперативен агент на Гилдията. Пое дълбоко въздух през носа. Насър не просто имаше вътрешен човек в църквата — имаше свой човек в собствената им група.

Сейчан се срита мислено. Не в Сигма имаше къртица на Гилдията. А във Ватикана.

— Ало? — каза мъжът долу с лека тревога.

Сейчан притисна по-силно буза до приклада на снайпера и се прицели.