Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Имаше нещо.

Измъкна го внимателно. Очаквал бе да открие златния „пайцу“, но вместо това измъкна от кухината двайсетинасантиметрова туба от мед или бронз с капачета от двете страни. Предметът се озова в пазвата му при отломките.

Грей хвърли поглед надолу и видя, че малкият пожар в кошчето за боклук вече е изгасен.

Без да губи повече време, той бръкна отново в кухината и напипа нещо с показалеца си. Опита се да го измъкне, но находката беше тежка и не се предаде от първия път. Едва след още няколко опита успя да извади второто съкровище от тухления тайник — златен „пайцу“.

Тежкият „паспорт“ се изплъзна от пръстите му и падна върху металната скара в краката му. Металът звънна като камбана, а акустиката усили звука допълнително. И то точно в момент, когато врявата долу беше стихнала.

Мамка му…

Грей грабна златния „паспорт“ и го мушна в пазвата си. Отдолу прозвучаха викове и той направи единственото възможно — ритна чука във въздуха, метна се след него, размахал ръце и изкрещя.

11:58

От галерията на втория етаж Вигор гледаше как Грей пада от скелето.

О, не…

Преди минутка Вигор беше пуснал запаления коктейл Молотов в едно кошче за боклук. След което побърза да се отдалечи. Вече си беше сложил бялата якичка, така че беше достатъчно само да изглежда объркан и изплашен. Охраната не му обърна никакво внимание, така че той взе на бегом стълбите към галерията и забърза към централния кораб.

И видя и чу как Грей изкрещя и полетя с главата надолу от скелето. Хората долу се разбягаха. Чу се трясък — някакъв чук падна на мраморния под.

Вигор отново стрелна поглед нагоре и видя как Грей се извърта във въздуха и успява да се хване с ръка за една от стърчащите метални тръби на скелето. Тялото му се удари жестоко в стълбата. Краката му ритаха трескаво, търсеха опора.

Накрая уцелиха една от стъпенките и той се изкатери на стълбата и се просна по гръб, очевидно ужасен от станалото.

Пазачът при скелето извика нещо и даде знак на свой колега да се качи по стълбата и да провери как е Грей.

Колкото до Грей, той вече беше седнал, притискаше лявата си ръка към гърдите си и стенеше.

Вигор забърза към стълбите, Балтазар и музейния куратор. Служителят от охраната помогна на Грей да се изправи и с общи усилия двамата внимателно слязоха по стълбата.

Грей закуцука към тях, лицето му бе почервеняло от гняв. Посочи чука, същия, който му беше дал Балтазар.

— Вашите работници не си ли прибират нещата, по дяволите? — изсъска ядосано. — Загледах се за какво е цялата врява долу и стъпих върху тоя проклет чук. Можеше да се пребия!

Кураторът, строен мъж с наченки на бирено коремче, се наведе да вземе чука.

— О, скъпи ми господине, моля да ни извините. Такова безобразие! Ще имам грижата да не се повтори. Уверявам ви. Ръката ви…

Грей все така я притискаше към гърдите си.

— Май я изкълчих. — Грей изгледа ядосано куратора.

— Полицията ще пристигне всеки момент… заради пожара — каза кураторът.

Грей и Вигор се спогледаха разтревожено. Ако Насър разбереше, че е идвала полиция…

— Е, едва ли може да се нарече пожар — обади се Вигор. — Сигурно някой турист е изхвърлил незагасен фас. Или пък някой си е направил глупава шега.

Кураторът май изобщо не го чу. Беше се обърнал към един от пазачите и говореше бързо на турски. Вигор разбра какво му казва. Това беше по-лошо и от полицията.

— Не, не — настоя той и хвърли многозначителен поглед на Грей. — Сигурен съм, че нашият колега е добре. Няма нужда да се вика линейка и да го карат в болница.

Грей се стресна. Не можеха да напуснат църквата. Малкият им план за отвличане на вниманието май ги беше накиснал още по-здраво.

— Монсеньорът е прав — каза Грей и почна да сгъва и да върти ръката си. Вигор видя как очите му се присвиха едва забележимо. Грей наистина се беше ударил. — Само съм я разтегнал малко. Ще се оправи.

— Не. Настоявам. Такава е политиката на музея. Ако някой пострада на територията на комплекса, задължително трябва да бъде прегледан в болница.

Вигор разбра, че няма начин да разубедят куратора. Балтазар пристъпи напред и се намеси:

— Това е чудесно. Но докато пристигне линейката, дали няма да се намери местенце, където да поседнем? Във вашия кабинет в криптата може би?

— О, разбира се. Никой няма да ви безпокои. Аз ще се оправя с полицията и ще пратя да ви извикат, когато пристигне линейката. А на вас, доктор Пиносо, поднасям най-искрените си извинения. Вие бяхте така добър да ни отделите от времето си и да работите с нас по реставрацията миналата година, а вижте как ви се отплащаме…