Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

— Трябва незабавно да се свържете с Монк и Лиза. Грози ги сериозна опасност в Индонезия.

— Това също ни е известно. Тъкмо се опитвам да уредя сателит. Ако си приключил с онова, което вече знам, защо не започнеш от самото начало?

Грей си пое дълбоко дъх и разказа накратко какво се беше случило, откакто Сейчан се бе появила с гръм и трясък в живота му. Пейнтър му зададе няколко въпроса и парченцата от пъзела започнаха да се нареждат. И сам беше стигнал до някои заключения, докато чакаше онези от Агенцията за сигурност да реагират. Например, че Гилдията като нищо може да е забъркана в събитията около Рождество. Кой друг разполагаше с ресурсите да отвлече населението на цял остров и да изчезне яко дим? Грей просто потвърди подозренията му и даде отговор на въпроса защо се случва всичко това. Дори му даде име.

Щамът на Юда.

Преди час Пейнтър беше повикал по спешност доктор Малкълм Дженингс, шефа на научния отдел — буквално го беше измъкнал от леглото. На връщане от хотела, където бяха отвлечени родителите на Грей, Пейнтър се беше опитал да възстанови дума по дума последните си разговори с Лиза. Фактът, че е действала под принуда, хвърляше сянка на съмнение върху всичко, казано от нея. Твърдението й, че болестта, която толкова силно я беше притеснила преди, се оказала фалшива тревога например. Спомнил си беше паниката на Дженингс и уж безумната му теория за разпад на околната среда. И последните му думи — „Още не знаем какво е убило динозаврите“.

Мистерия и заплаха с потенциално глобално значение, които със сигурност биха предизвикали интереса на Гилдията.

Пейнтър беше стигнал дори по-далеч в догадките си — нещо му подсказваше, че внезапната поява на Сейчан и внезапното изчезване на Грей може също да са свързани с индонезийската криза. Две мащабни операции на Гилдията по едно и също време. Пейнтър не обичаше съвпаденията. Трябваше да има някаква връзка. Ала никога не би се досетил кой е в основата на всичко това.

— Марко Поло? — повтори изненадано той. Грей довърши разказа си:

— Гилдията действа на два фронта. Научното й звено се занимава с новата епидемия — опитва се да открие лечение и да установи източника на заразата. В същото време…

Пейнтър го прекъсна:

— Друг екип е поел по следите на Марко Поло в търсене на същото — лечението и източника.

Сега всичко си идваше по местата. И картинката никак не му харесваше.

— А Насър е на път за Истанбул — завърши Пейнтър.

— Сигурно вече е на самолета.

— Мога да мобилизирам ресурси на местна почва. Най-много до два часа турските колеги ще блокират летищата.

— Не. Гилдията ще научи веднага. Според Сейчан Истанбул е един от основните им центрове на дейност. Проникнали са във всички местни агенции. Научат ли, че си поискал помощ от турските служби, ще разберат, че съм се свързал с теб. А родителите ми… с нищо не можеш да ми помогнеш, шефе. Ще трябва сам да се оправям с Насър.

— Но ти и така поемаш голям риск, Грей. Сигма е компрометирана. Ще направя всичко по силите си да предотвратя изтичането на тази информация, но къртицата…

— Директоре, в Сигма няма къртица.

Пейнтър се стресна. Минаха няколко секунди, докато преподреди мислите си според тази възможност.

— Сигурен ли си? — попита накрая.

— Достатъчно, за да заложа живота на родителите си. Пейнтър помълча още миг. Знаеше, че на Грей може да се вярва. Раздразнението от сложната игра на надцакване между агенциите мина на втори план. Ако наистина нямаше къртица…

Гласът на Грей стана още по-тих.

It Трябва да затварям. Ще тръгна по тукашната следа, пък да видим къде ще ме отведе.

Линията притихна за миг. Пейнтър тъкмо си помисли, че Грей е затворил, когато той заговори отново:

— Моля те, намерете нашите.

— Обещавам ти, Грей. Ще ги намеря. Кажи на Вигор да очаква обаждане от племенницата си. Телефонът му ще звънне няколко пъти от нейния номер, после отсреща ще затворят. Това ще е знакът, че родителите ти са на сигурно място.

— Благодаря. Линията прекъсна. Пейнтър въздъхна.

— Сър — прекъсна го офицерът по комуникациите, — до две минути трябва да получим връзка със сателита.

10:15

Истанбул

Въпреки че времето ги притискаше, когато наближиха западната страна на Хагия София, Грей неволно забави крачка, поразен от размерите на храма. Вигор го погледна с усмивка.

— Впечатляващо е, нали? И още как!

Мнозина смятаха монументалната византийска сграда за осмото чудо на света. Разположен на хълм, където някога се намирал храм на Аполон, храмът Увенчаваше великолепна гледка към сините води на Мраморно море и към голяма част от Истанбул. Най-забележителният му елемент, огромният византийски купол, блестеше под лъчите на предобедното слънце, издигнал се на височината на двайсететажна сграда. По-ниски куполи се гушеха от изток и запад, други се редяха по външния периметър като придворните дами на Царица.