Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Грей много добре помнеше евразийката с изрусената къса коса и татуировките. Азиатската Ани. Насър продължи:

— Аз тръгвам за Турция. Ще се срещнем в седем вечерта. Стойте където сте.

Грей си погледна часовника. Оставаха малко повече от девет часа.

— В момента мои хора стягат примката около позицията ви в Султанахмет. Не правете глупости. Следим телефона на монсеньор Верона още откакто напусна Италия.

Внезапното заминаване на Вигор явно беше задействало алармата. Доядя го на монсеньора заради проявената небрежност, но си даваше сметка, че Вигор не се ръководи от параноя като неговата. Малцина го правеха. А и точно сега беше толкова погълнат от собствената си вина, че нямаше сили да търси вина у другиго.

Беше оставил родителите си сами.

— А сега бих искал да говоря със Сейчан — каза Насър.

Грей махна на Сейчан да се приближи. Тя понечи да вземе телефона, но той не го пусна, а й даде знак да застане плътно до него, така че и двамата да чуват египтянина.

Сейчан каза, допряла глава до неговата:

— Амен, какво искаш? — Амен явно беше малкото име на Насър.

— Кучка проклета… за това предателство ще се погрижа да страдаш така, както…

— Да, да, освен това ще ми набиеш кучето и ще ми сриташ котката. Схващам, приятел. — Сейчан въздъхна и дъхът й погъделичка Грей по врата. — Боя се обаче, че ще трябва да се сбогуваме. Докато пристигнеш, отдавна ще съм духнала.

Грей се напрегна и изви врат да я погледне. Тя вдигна предупредително пръст и поклати глава. Никъде нямаше да ходи.

— Моите хора вече са ви обградили — предупреди я Насър. — Побегнеш ли, ще ти пуснат куршум между студените очички.

— Все едно. Веднага щом с теб се наприказваме, изчезвам от тая трижди проклета църква. — Сейчан вдигна многозначително поглед към Грей и посочи над парапета към Хагия София.

Продължи да нарежда в телефона:

— И без това не намерихме нищо интересно тук, в тая „Света София“. От толкова стенописи свят ми се зави. Оставям на теб да си блъскаш главата, сладък. Чао, повече няма да се видим.

Грей се намръщи. Сейчан очевидно лъжеше. Но защо? Насър се умълча за миг, а когато заговори отново, гневът проби през ледения му тон:

— Няма да направиш и десет крачки! Хората ми са покрили всички изходи на музея.

Сейчан извъртя очи към Грей и се усмихна.

— Не се и съмнявам. Чао, сладък. Целувки.

Отстъпи крачка назад и вдигна пръст към Грей — предупреждаваше го да внимава. Грей влезе в ролята.

— Какво й каза, по дяволите? — изсъска в телефона. — Сейчан току-що си взе пистолета и хукна към изхода. Какво сте намислили, чумата да ви тръшне?

Сейчан кимна с напрегната усмивка.

Докато слушаше как Насър ругае, Грей напрегна ума си с надеждата да разгадае плана на Сейчан. За целта първо трябваше да се освободи от вината и гнева. Te нямаше да помогнат нито на него, нито на родителите му.

Срещна погледа й. От Гилдията може да бяха проследили телефона на Вигор, но триангулацията им не беше много точна. Именно това беше установила Сейчан с твърдението че са в музея. От Гилдията знаеха, че са някъде в стария квартал на града, но не и къде точно.

Засега поне.

Грей погледна през парка към огромната сграда с гигантския й сплеснат купол, заобиколен от четири островърхи минарета.

— Какво правите там? — попита Насър.

Грей се замисли каква част от истината да му каже. Трябваше да е убедителен, а за тази цел лъжата трябваше да е подплатена с известна доза истина.

— Търсим ключа на Марко Поло. Монсеньор Верона е разчел надписа във Ватикана. Той води тук.

— Значи Сейчан ви е казала какво търсим! — Нова ругатня. — Задето я остави да избяга, ще трябва да ти дам урок, че не се шегуваме.

Заплашваше да нарани родителите му.

— Сейчан вече е без значение — побърза да каже Грей, защитаваше родителите си по единствения възможен начин. — Онова, което търсиш, е у мен. Ангелският код от египетския обелиск. Имам копие.

Насър мълчеше. Грей си го представи как затваря облекчено очи. Ангелският надпис му трябваше повече от Сейчан. Беше по-важен от желанието му да я накаже.

— Добре, командир Пиърс. — Напрежението отпреди миг се беше отцедило от гласа му. — Ако и занапред ми съдействаш по същия начин, майка ти и баща ти като нищо ще доживеят до дълбоки старини.

Грей знаеше, че подобни обещания са рехави като въздуха, който дишаше.

— Ще се срещнем в Хагия София в седем вечерта — каза Насър. — Може да потърсите ключа на Поло в църквата, ако искате. Но имайте предвид, че съм разположил снайперисти при всички изходи.