Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Девеш посочи с бастуна си и двамата санитари подкараха носилката към асансьорите след кервана медицинско оборудване.

Най-накрая докторът се върна при пленниците си.

— До един час всички лаборатории и кабинети ще бъдат готови за работа. За щастие доктор Къмингс и нейният партньор бяха така добри да донесат със себе си някои неща, които се оказаха недостъпни дори за мен. Кой би си помислил, че научният отдел на вашето министерство на отбраната е усъвършенствал портативен сканиращ електронен микроскоп? И не само това, а и устройство за електрофореза и протеинов секвентор? Каква случайност и какъв късмет е да ни паднат такива чудесни инструменти в ръцете. Потропа с бастуна си, обърна се и каза:

— Елате да ви покажа истинското лице на заплахата.

Лиза тръгна след него заедно с другите. Точно в този момент би тръгнала и без поощрението на насочените дула. Загадките се трупаха една връз друга, а тя имаше нужда от отговори, от някаква податка — за нападението и за думите на Девеш.

„Мила моя, с общи усилия ние с вас трябва да спасим света“.

Слязоха три палуби надолу. По пътя, особено на по-ниските нива, Лиза забеляза екипи в костюми за работа с опасни химикали — движеха се сред лютиви облаци от разпръснат дезинфектант.

Девеш продължи към носовата секция на кораба. Коридорът свърши при широко кръгло фоайе, откъдето се минаваше за по-скъпарските каюти. Именно тук, в един от големите апартаменти, Монк беше настоял да настани лабораторията си. Девеш, изглежда, се беше възползвал по подобен начин от останалите.

Отметна изолационната завеса при входа и им даде знак да минат в централното фоайе, където вече кипеше трескава дейност.

— Пристигнахме — каза той.

Двайсетина мъже отваряха сандъците, вадеха опаковъчния стиропор и мека хартия и измъкваха грижливо увитото Медицинско и лабораторно оборудване. Един от сандъците беше пълен с петрита, които се използваха за отглеждане на бактериални култури. Вратата към лабораторията на Монк беше отворена. Вътре имаше някакъв мъж с тефтер — Изглежда, описваше наличното оборудване.

Девеш ги поведе към една каюта в съседство. Прокара електронна карта през четеца на ключалката и отвори вратата.

Обърна се и заговори на татуирания водач на наемници, те.

— Ракао, погрижи се да заведат доктор Милър в кабинета по бактериология. — После се обърна към учения. — Доктор Милър, позволихме си да преместим и обогатим вашата лаборатория. Нови инкубационни пещи, анаеробна растителна среда, стъкълца с кръвни култури. Ще ви помоля да координирате организацията на лабораторията по инфекциозни болести съвместно с доктор Елоиз Шение, вирусологът на моя екип. По-надолу по коридора.

Татуираният тип махна на един от хората си да придружи доктор Милър в указаната посока. Бактериологът хвърли поглед на колегите си. Явно нямаше желание да се цепи от групата, но дулото в гърба бързо го лиши от избор.

Щом Милър се отдалечи, Девеш кимна към останалите.

— Ракао, ще те помоля лично да придружиш сър Райдър и доктор Линдхолм до свързочния център. Ние ще дойдем при вас след минутка.

— Сър… — На татуирания това решение очевидно не му се хареса, ако се съдеше по подозрителния поглед, който метна към Лиза и Анри.

— Ще се оправим и без теб. — Девеш отвори докрай вратата на каютата и даде знак на младата индийка да влезе. — Сигурен съм, че доктор Къмингс и доктор Барнхарт ще искат да чуят онова, което имам да им кажа. Колкото до Сурина, тя ще остане с мен.

Махна на Лиза и Анри да влязат.

Девеш влезе след тях и понечи да затвори вратата, но в последния миг спря и се обърна към маорския водач.

— А, да. Още нещо, Ракао. Бъди така добър да събереш децата. Онези, които избрах. Благодаря ти предварително.

И затвори вратата, но не преди Лиза да мерне лицето на татуирания, което потъмня от прилив на кръв. Татуировката изпъкна по-силно като неразгадаема географска карта върху кожата му.

Ключалката щракна и Девеш се приближи до бюрото.

Всъщност бяха две съединени бюра, едното явно преместено от друга каюта. На плотовете им имаше три плазмени монитора, свързани към два компютъра последно поколение. Te бяха и единствените нови попълнения към интериора, състоящ се от тикова гарнитура с лице към плъзгащите се остъклени врати и балкона със сенник отвън.

Сурина приседна на едно от канапетата, на ръба на страничната му облегалка, сгъна се само в коленете като някоя кукла Барби. И макар в движението да имаше голяма доза показна скромност, Лиза долови сила и заплаха под лъскавото лустро — в съсредоточения поглед и в плавния контрол като на японска гейша, но най-вече в двата кинжала, прибрани в кании на глезените, които лъснаха изпод сарито и, когато тя седна.