Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Джеси се мушна покрай него, като избута на минаване дулото, застана до вратата и извика нещо троснато на малайски. Последваха още няколко реплики, после натрапникът, който и да беше, си замина доволен.

Джеси се обърна към Монк и го изгледа с вдигната вежда.

— Добре де, може и да си ми от полза — призна Монк.

16:20

Лиза стоеше с другите учени и с Райдър Блънт. Бяха ги докарали под дулата на оръжия тук, на корабния фордек. Големият хеликоптер клечеше на площадката за кацане, привързан с въжета. Люковете му бяха отворени и около него се вихреше трескава дейност. Мъже разтоварваха тежки сандъци от товарното отделение.

Лиза мярна някои от печатите: СИНБИОТИК, УЕЛЧ САЙЪНТИФИК, ГЕНЕКОРП. На една от кутиите имаше стилизирано американско знаме и абревиатура АМИИБ, САЩ — Армейски медицинско изследователски институт по инфекциозни болести.

В сандъците очевидно имаше медицинско оборудване.

Сандъците изчезваха в гърлото на един асансьор.

Лиза улови погледа на Анри Барнхарт. Токсикологът също беше забелязал печатите. Почесваше се разсеяно по брадата. От носа към краищата на устните му се бяха вдълбали бръчки. На крачка от тях Милър и Линдхолм стояха неподвижно и гледаха с празни погледи, а Райдър Блънт се опитваше да запали нова пура въпреки силния вятър, който бръснеше най-високата палуба на кораба.

Застанал под роторите на хеликоптера, доктор Девеш Патанджали лично надзираваше разтоварването. Така и не беше обяснил загадъчните си думи за спасяването на света. Само им беше наредил да го последват тук, горе.

Маорският водач на стрелците стоеше малко встрани, отпуснал ръка върху тежкия пистолет в кобура на колана си. Стоеше и наблюдаваше с присвити очи, като снайперист, който оглежда през оптичния си мерник мястото на засадата. Лиза беше наясно, че нищо не убягва от вниманието му, включително младата жена, придружила доктор Девеш Патанджали.

Тя си оставаше загадка — не беше казала и една дума, а лицето й беше застинало като маска. Стоеше на фордека със събрани стъпала и прибрани пред корема ръце — традиционна стойка на раболепие и подчинение. И макар лицето й да беше непроницаемо, извивките на снагата й определено и трайно бяха привлекли вниманието на маорския стрелец.

Докато излизаха от президентския апартамент долу, доктор Патанджали се беше обърнал към жената по име. „Сурина“. Беше я целунал целомъдрено по бузата, преди да излезе. Целувката му беше приета без грам емоция. Жената изглеждаше от смесен индийски произход, облечена беше в дълго сари в убити оранжеви и розови тонове, дългата й абаносова плитка беше преметната на гърдите. Ако я разплетеше, косата й сигурно щеше да се влачи по пода след нея. На челото си имаше червена точка, традиционната „бинди“, като знак за произхода й. Ала цветът на кожата й беше значително по-светъл от този на Девеш Патанджали и говореше за приток на европейска кръв някъде по разклоненията на фамилното й дърво.

Дали беше сестра, съпруга или просто придружителка на Девеш, Лиза не можеше да прецени. Ала в мълчанието й имаше нещо заплашително, подчертано навярно и от студенината в погледа й. Освен това на лявата си ръка носеше черна ръкавица, толкова прилепнала, че не личеше дали е от кожа, или от гума. Все едно беше потопила ръката си в туш.

Лиза скръсти ръце пред гърдите си и се обърна да погледне смаляващия се силует на остров Рождество. Бяха потеглили преди броени минути, а от острова беше останало само неясно зеленикаво очертание, провлачило валмо тъмен дим в небето. Сигнал за тревога, стига да имаше кой да го види. Пейнтър със сигурност щеше да заподозре нещо, когато нито тя, нито Монк се обадеха да докладват. Поне засега единствената им надежда почиваше на неговата параноя.

За щастие, параноята на Пейнтър беше факт, неподлежащ на съмнение.

Корабът навлезе в маршрута на търговските ветрове и това се усети веднага. Чайки яздеха силните повеи над тях и крещяха призивно. Лиза гледаше с копнеж и завист свободния им полет.

Вик привлече вниманието й към хеликоптерната площадка.

Двама мъже в хирургическо облекло измъкваха носилка от задния люк на хеликоптера. Колелата се спуснаха и щракнаха на място. Девеш тръгна натам и се наведе над привързаното към носилката тяло. Пациентът беше свързан към портативни медицински монитори, натикани как да е между раменете му и страничните ограничители на носилката. Или по-скоро пациентката, ако се съдеше по издутината на бюста под кислородната палатка. Чертите й бяха неразличими под респиратора и оплетените пипала на тръбичките и системите.