Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

— И къде е тя?

Сейчан само поклати отново глава. Явно не смяташе да го улеснява излишно.

— Ще ти кажа, когато се отдалечим достатъчно оттук. И без това трябва да тръгваме. Колкото повече стоим на едно място, толкова по-голям е рискът да ни открият.

Посегна към обелиска.

Грей я изпревари. Грабна по-голямата половина и я вдигна над главата си. Започваше наистина да му писва.

— Унищожи я, щом това искаш — сопна се Сейчан. — Но повече няма да ти кажа. Ще говорим отново, когато се махнем оттук и се съгласиш да ми помогнеш.

Грей не обърна внимание на думите й.

— Предполагам, че си направила копия на надписа, и снимки също.

— При това не една — каза тя.

— Добре.

Замахна и удари обелиска в пода. Той се строши на няколко парчета, които се пръснаха по балатума. Сейчан възклина изненадано — явно не беше подозирала за тайната сърцевина на черния камък.

— Какво… какво направи?

Грей се наведе и взе сребърното парче. Изправи се. Държеше онова, което се беше крило в камъка. За миг изгуби ума и дума.

Сейчан се изправи, забравила за болката.

— Не може да бъде! Ти го намери!

— Кое?

— Кръстът на брат Агреер. — Гласът й се сниши, изпълнен с равни дози яд и унижение. — През цялото време е бил у мен!

— Кой е брат Агреер?

— Брат Антонио Агреер. Изповедникът на Марко Поло. „Марко Поло?“ Наистина му беше дошло до гуша от гатанки и недоизказани неща.

— Сейчан, какво става, по дяволите? — сопна й се грубо той.

Тя махна към един стол, където лежеше скъсаното й кожено яке.

— Трябва да се махаме — каза и понечи да тръгне към стола.

Той й препречи пътя. Тя го изгледа гневно.

— Грей, решавай, по дяволите. Нямаме време за глупости.

Понечи да мине покрай него. Той я стисна над лакътя.

— И защо просто да не те предам на Сигма?

Тя издърпа ръката си. Всичката прясно влята й кръв сякаш се беше качила в лицето й, червено и бясно.

— Защото не си толкова тъп, Грей, затова! Ако ме хване Гилдията, мъртва съм. Ако ме заловят правителствените агенции, ще ме затворят някъде за адски дълго, някъде, където ще съм с вързани ръце и абсолютно безсилна. Затова дойдох при теб. Но хубаво, щом искаш. Ще ти направя по-добро предложение. Ще сключим сделка, размяна. Това как ти се струва? Помогни ми, убеди Вигор да се включи, а аз ще ти дам името на вашата къртица. Щом спасяването на милиони хора не ти е достатъчно… Грей, вълците вече вият пред вратата ви. Може и да не го знаеш, но по горните етажи на правителството ви има хора, които се опитват да ви кастрират, да ви пуснат да пасете трева, и сега, когато сред вас се е появила къртица — втора къртица при това, — ще ви драснат клечката и ще посипят земята със сол. Ще сложат край на Сигма. Веднъж и завинаги.

Зави му се свят. Беше чувал такива слухове, породени от вътрешната ревизия, извършвана от Агенцията за национална сигурност и АИОП. Но помнеше и една различна Сейчан — наведена над него, опряла пистолет в челото му. Беше се опитала да го убие, когато се сблъскаха за пръв път. Можеше ли да й се довери сега? До каква степен?

Преди да е стигнал до някакъв отговор, откъм чакалнята се чу вик:

— Командир Пиърс! Елате да видите това!

Грей изпсува под нос. Защо викаше тоя Ковалски? Нали мисията им беше секретна.

Срещна погледа на Сейчан. От нея още се излъчваше суров гняв, но ефектът му не можеше да се мери с онова, което беше доловил в гласа й преди, докато лежеше цялата в кръв пред къщата на родителите му. Не можеше да се мери със страха.

Той отиде при стола, взе якето и й го подаде.

— Засега ще караме по твоему. Друго не мога да ти обещая.

Тя кимна.

— Командире!

Грей поклати глава и излезе от кабинета. Бяха увеличили звука на телевизора. Грей забърза напред. Преди да влезе в чакалнята, пъхна сребърното разпятие в джоба си.

Всички бяха проточили вратове към телевизора като хипнотизирани жирафи. Грей мярна познатото лого на рубриката „Водещи новини“ на Си Ен Ен. В момента течеше картина на горски пожар, обхванал и три къщи в съседство. — … навярно се касае за умишлен палеж — говореше репортерът. — Нека повторя още веднъж. Полицията издирва този мъж. Грейсън Пиърс. Жител на Вашингтон.

Снимка на Грей се появи в единия ъгъл на екрана, в униформа, косата му остригана до кожа, очите — гневни, устата — стисната на черта. Снимката му от военния затвор Левънуърт. Приличаше на последния престъпник.

Баща му изръмжа:

— Миналото ти май току-що те захапа за задника.