Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

— Обади ми се монсеньор Верона, от Ватикана. Подробностите са в доклада за първоначална оценка на ситуацията. Има голяма вероятност и Сейчан да е била в Италия по същото време.

Шон бавно присви очи.

— Интересно. Подобно съвпадение трябва да се проучи. И двамата в Италия. А сега — тук. Единият преследва другия. Двама майстори в занаята, най-добрите убийци на Гилдията. Ако не друго, Насър поне натика Сейчан в ръцете ни.

„Или по-скоро в ръцете на Грей“, добави наум Пейнтър.

— Трябва да приберем жената на сигурно място. Незабавно. Ще е непростимо да пропуснем този шанс.

Пейнтър разбираше колко е важно това, но познаваше и Грей, знаеше как работи умът му. Ако някой можеше да се конкурира по параноя със самия него, то това беше Грей. „Прибирането на сигурно място“ можеше да се окаже проблем.

— Командир Пиърс е в движение. След засадата при обезопасената квартира сигурно и той като нас подозира изтичане. Затова ще се скрие и ще остане скрит, докато не прецени, че е безопасно да се свърже с нас.

— Възможно е да не разполагаме с толкова време. Не забравяй, че Калкутския касапин е по петите и на двамата.

— Какво да направя?

— Командир Пиърс и Сейчан трябва да бъдат открити и върнати. Нямам друг избор освен да разширя търсенето, като включа местните власти и ФБР. Вече разпоредих претърсване на всички болници и медицински заведения. Трябва да открием командир Пиърс, преди да се е окопал.

— Бих предпочел да дадем на командир Пиърс малко време да прецени ситуацията. Колкото повече светлини греят в неговата посока, толкова по-вероятно е да привлекат вниманието на Насър.

— Ако стане така, ще имаме шанс да задържим двама агенти на Гилдията.

Пейнтър не успя да сдържи потреса си.

— И ще използваме Грей като примамка?

Шон отклони очи. От раменете му, от цялата му стойка лъхаше напрежение. Пейнтър плъзна отново поглед по колосаната риза и сакото. И внезапно си даде сметка, че не той е събудил шефа тази нощ. Някой го беше изпреварил.

— Това решение е взето от Агенцията за национална сигурност. И е подписано лично от президента. Няма начин да го заобиколим. — Шон вля доза твърдост в гласа си. — Грей и агентката на Гилдията трябва да бъдат намерени и прибрани без значение на средствата.

Пейнтър не намери какво да каже. Не би и могъл. Светът се беше променил, а с него и правилата на играта. Кимна бавно. Щеше да съдейства.

Ала познаваше добре Грей.

Преследван от свои и чужди, Грей щеше да надмине себе си.

Щеше да потъне вдън земя.

03:04

— Мернах кафене във фоайето долу — измърмори Ковалски. — Може да е отворено. Някой да иска безалкохолно?

— Никой никъде няма да ходи — каза Грей. Ковалски поклати глава.

— Сериозно? Пошегувах се бе, човек.

Грей не му обърна внимание, а продължи да разглежда счупения обелиск на Сейчан. Намираха се в малката чакалня на зъболекарския кабинет. Настолна лампа до лакътя му осветяваше помещението, обзаведено в типичния за подобни места стил — стари списания, евтини акварели, анемичен фикус в саксия и закачен на стената телевизор, в момента изключен.

Преди четиридесет минути бяха тръгнали по една туристическа пътечка през гората. Тя ги отведе до улицата, разделяща парка от кампуса на Джорджтаунския университет. Толкова късно през нощта районът пустееше. Пресякоха бързо улицата, мушнаха се между тъмните сгради на две изследователски лаборатории, а оттам до стоматологичното отделение имаше само няколко крачки. Самата клиника се издигаше малко по-отзад и грееше като коледна елха. Не посмяха да тръгнат натам.

Така че промениха малко плана си.

В другия край на чакалнята Ковалски изруга под нос и скръсти ръце, едновременно отегчен и нащрек. Всички чакаха новини.

— Защо се бавят толкова? — изръмжа Ковалски.

Беше казал на Грей, че е служил във военноморския флот. Преминал в Сигма, след като съдействал при тяхна операция в Бразилия, не като агент, а като силово подкрепление. Опита се да му покаже белезите си от въпросната мисия, но срещна твърдия му отпор. Този тип просто не можеше да мълчи, реши Грей. Нищо чудно, че го използваха за охрана. Еднолична. Ала брътвежите му не бяха останали без публика.

Бащата на Грей се беше проснал на три стола със затворени очи, но очевидно не спеше. Спящ човек не можеше да се мръщи толкова упорито.

— Значи си нещо като учен-шпионин, така ли? — беше му казал по-рано. — Нищо чудно…

Грей така и не разбра какво има предвид баща му с последното, но сега не му беше времето да навлизат в подробности. Колкото по-бързо успееше да се разкара със Сейчан по-далеч от родителите си… толкова по-добре за всички.