Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Грей се движеше в посока обратна на реката — тя беше твърде далеч и прекалено открита. Поел беше със загасени фарове по задна уличка, успоредна на последния ред къщи, после беше стигнал до стария противопожарен път, който навлизаше дълбоко в гората. Точно каквото му трябваше. Важно беше да си останат изгубени сред зеленината, но, уви, бащиният му форд сдаваше багажа.

Намали, разбрал, че няма как да отидат по-нататък.

Намираха се на дъното на клисура. От двете страни се издигаше стръмна гора. Стар изоставен железопътен мост пресичаше тясната долина. Грей вмъкна форда под ръждясалите метални подпори и дървените дъски и спря до една от нашарените с графити бетонни стени.

— Всички да слизат. Продължаваме пеша.

От другата страна на моста, осветена от звездите и тънката луна, дървена табелка сочеше към туристическа пътека. Пътеката приличаше повече на тунел под плътния балдахин на гората.

Още по-добре.

Чу се далечен вой на сирени, Грей вдигна глава и видя потрепващо оранжево сияние в нощното небе зад тях. Изстреляната ракета явно беше подпалила пожар.

Около тях обаче гората тънеше в мрак и различни оттенъци на черното.

Грей си даваше сметка, че Насър и убийците му може да са навсякъде.

Зад тях, пред тях, да се приближават.

Сърцето му се качи в гърлото. Поводи за страх — колкото искаш. Не за самия него, а за родителите му. Трябваше да ги отведе на сигурно място, да ги отдалечи от опасностите, които дебнеха него. Но трябваше и да намери някой, който да закърпи Сейчан.

И то да го направи така, че да няма свидетели.

Дори мобилният да беше още у него, не смееше да потърси Сигма или директор Кроу. Комуникационните линии бяха компрометирани — доказваше го засадата при обезопасената квартира. Протоколът изискваше да мине в нелегалност. Отнякъде изтичаше информация и докато не намереше сигурно убежище за родителите си, Грей не смяташе да излиза на светло.

Всичко това означаваше, че трябва да измислят алтернативен начин да се погрижат за Сейчан. Майка му беше предложила вече един начин и Грей беше задвижил плана й, като проведе два разговора от нейния мобилен телефон. След това я накара да извади батерията, в случай че някой разполага с устройство, което да проследи телефона.

— Морфинът, изглежда, подейства — докладва майка му от задната седалка.

Бяха спрели за малко, колкото майка му да се премести отзад при Ковалски. Сейчан лежеше помежду им. Майка му й беше инжектирала готова спринцовка с морфин, която беше взела от медицинските запаси в обезопасената квартира.

— Оттук нататък ще трябва да я носим — каза Грей.

— Това го оставете на мен. — Ковалски им махна да му направят място.

Бащата на Грей подаде ръка на майка му да слезе, а после огледа щетите по колата, поклати глава и изсумтя.

Ковалски се надигна със Сейчан на ръце. Дори в мрака под моста Грей забеляза тъмното петно върху превръзката на корема й. Движението разбуди Сейчан. Стресната и замаяна, тя се замята в ръцете на Ковалски, докато той се мъчеше да слезе, извика и го удари с ръба на дланта си по бузата.

— Ей…! — възкликна едрият мъж, докато избягваше на косъм следващия удар.

Сейчан се развика гневно, заломоти на неразбираема смесица от английски и някакъв непознат език.

— Накарай я да млъкне — каза баща му и хвърли поглед към тъмната гора.

Ковалски се опита да й запуши устата, но Сейчан едва не му отхапа пръста.

— Мама му стара! — възкликна възмутено той. Сейчан се бореше все по-ожесточено.

Майката на Грей се приближи, ровеше за нещо в голямата си чанта.

— Имам още една доза морфин. Грей поклати глава.

— Не. — Сейчан беше изгубила много кръв, а морфинът потискаше дишането. Втора доза можеше да я убие, а той още не си беше получил отговорите.

Вдигна длан към майка си.

— Ароматните соли. — Ковалски ги беше споменал, когато изреждаше съдържанието на аптечката.

Майка му кимна. Бръкна отново в чантата, рови сякаш цяла вечност, накрая му даде няколко капсулки. Грей взе една и се приближи до Ковалски, който междувременно се беше сдобил и с дълга кървава драскотина на едната буза.

— Боже, направи нещо, че тая направо ще ме претрепе! Грей стисна Сейчан за косата, изви врата й назад и счупи капсулката под носа й. Сейчан изопна врат и продължи да се бори, но той задържа капсулката над горната й устна. Виковете утихнаха, заместени от давене.

Тя вдигна ръка да го избута.

Той не помръдна.

— Стига… — изграчи през кашлица Сейчан и го стисна за китката.